Tagged: стихове

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Среща

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

Петък

Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден – Тревите са жени, денят е петък и твоят смях е пак благословен.

Ш.З.О. (Школа за запасни офицери)

Тук зад бодливата тел се живее отвъд мира и войната в островче крехко на мъжко безвремие осезаемо женско отсъствие, превъзмогнато отчаяние и сдъвкани стръкчета страх Тук видях най-бездарните картини, изобразяващи пехотата в бой. Боят...

усамотява се гората

Усамотява се гората във кабинета си под склона и тръгват бурите на пръсти, потокът спира да говори. Гората някога остави трън в петичката на младостта ми и днес не бива да играя вън, че...

старата къща

Кога ли го срещнах? И къде ли? – не помня. Може би винаги бил е със мен. Но ето ни двама – седиме край огъня, аз срещу странника с поглед зелен. Старата къща добре...

славеят и розата

Луната сребърно кънти над тялото на славея Лъчи разрошват перушината Зидът запомни сянката на пеещия славей беше вчера на утрото в потоците слънцето изпепеляваше зеленото и подлудяваше мъглите а песента на славея донесе натраплива...

обзети от есен…

Обзети от есен, дърветата плачат и в жеста покаен на падащи листи изповядват своето лятно неистовство, свойта слънчева недостатъчност. “Дърветата нямат причина за горест”, шепнат капките, мокрят стъклото и зелени илюзии рукват в тъмните...

Пришествие

Луната свети над града, надвиснала като махало. Ще падне ли? Или ще ни отмине отвек приготвената гибел? Не ме оставяй сам с това небе, със жаркия си дъх стопли ме. Стоя вторачен в малкия...

капките в градината

капките в градината просветват след дъжда звездите са усмихнати в мократа трева – зелени пръсти – впиват свойте корени тревите всеки шум се дави във бунара на нощта, до мирен ангел при нозете и...

Enjoy this blog? Please spread the word :)