Tagged: поезия

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

***

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

Как да напишем успешна стихосбирка за 1 час

С бурното навлизане на литературата в живота на българската домакиня през последните години се отвори една сериозна пазарна ниша. Кратките форми на изразяване на чувства, мисли и състояния започнаха да превземат пазарни сегменти, доскоро обитавани...

Септември

And the people who love me still ask me “When are you coming back to town?” And I answer quite frankly “When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Среща

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

Животът като алтернатива на живеенето

За поетичната книга „Държавата на другия живот” на Пламен Сивов Съвсем наскоро Пламен Сивов издаде своята първа стихосбирка – „Държавата на другия живот”. Все още не е преминало и премиерно представяне на книгата, но аз бях от...

Държавата на другия живот

“Държавата на другия живот” съдържа 70 избрани стихотворения на Пламен Сивов, писани в периода 1992-2016 г. Книгата е оформена в 4 раздела – “По стръмните пътеки на душата”, “Жената, която се връща”, “Една октава...

Бягство от час по история

Ще избягаме с тебе от час по история днес, ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век – часовете са кратки, вековете (така или иначе) свършиха – Ето, вятър носи...

Птица

Очарован от възможната другост на света и на думите, събуден внезапно от спомен за смърт, отворих очи и се влюбих в първите птици на утрото, една от които ми каза: “Имаш най-кратката вечност
 да...