Category: проза

Парижаните

Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта. — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща… — Ето...

Балкански дневници – Македония (2004)

14 юли 2004 г. София – Скопие: 222 км Тръгваме от София сутринта. Докато карам към Младост, откъдето ще взема Пенко, моя спътник, ме обзема съмнение дали двамата сме най-подходящи за събиране на независими...

Ортокар – новият православен автомобил

Посвещава се на всички клирици, обичащи западните автомобили и мразещи Запада На последното световно автомобилно изложение в Горубляне беше представен нов концептуален автомобил, съобразен с нуждите на православните потребители и най-вече с нуждата от...

“елате бе, елате!” (джони пенков)

На 29 и 30 того (юни 2007) ще има два концерта на бардове (поети с китари) с международно участие. Организаторите ме поканиха да изпея и аз 2-3-5 песни. Заповядайте. Концертите са на 29 юни...

Иона и отвъд II

Как е станало така, че гълъбът е станал символ на мира? Ами възглавницата? Тя има повече пера от гълъба и няма остър клюн. Deep Thoughts –    Днес няма да говорим – каза Анелия –...

Иона и отвъд I

Няма да се изненадам, ако някой ден рибари хванат голяма риба и я разпорят, и намерят вътре цял човек; после да разрежат човека и в него да намерят една малка риба. Но в малката...

Сънят на стария македонец

Сънувам, че тичам през широко пространство, като нива. Тичам дълго време. По едно време се обръщам назад и виждам приятелите си, които също тичат, но са изостанали далеч, далеч зад мен – едва ги...

амнезия

Наскоро четох изказванията на един “църковен човек” по любимите му теми за последните времена, идването на Антихриста и “суперкомпютъра в Брюксел, наречен Звяр”. Помислих си, че опасенията от “тоталния контрол на Антихриста” и отнемането...

Коледна благотворителност

Благотворителните кампании около Коледа ни действат успиващо – покрай тях забравяме, че нуждите на хората са целогодишни. Ако помагаме на нуждаещите се само по празниците, това е най-сигурният начин да ги затрием от лицето...

Страх

Образът на бащата, който препуска през тъмната гора с умиращото от страх дете до себе си, ме очарова, когато бях на 18 години. Поемата на Гьоте Erlkoenig е като сън – необяснима и убедителна...

Enjoy this blog? Please spread the word :)