Берачът на мълнии
Ще потънат и тези следобеди с мълчаливото слънце на дъното. Ще си тръгна от тази история както тръгнаха всички измръзнали. Както коренът спира до твърдото, както сол изпълзява от порите – днес постигам началото...
Ще потънат и тези следобеди с мълчаливото слънце на дъното. Ще си тръгна от тази история както тръгнаха всички измръзнали. Както коренът спира до твърдото, както сол изпълзява от порите – днес постигам началото...
Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът на твоето...