Етикети: поезия

Усамотява се гората във кабинета си под склона и тръгват бурите на пръсти, потокът спира да говори. Гората някога остави трън в петичката на младостта ми и днес не бива да играя вън, че...

Кога ли го срещнах? И къде ли? – не помня. Може би винаги бил е със мен. Но ето ни двама – седиме край огъня, аз срещу странника с поглед зелен. Старата къща добре...

Луната сребърно кънти над тялото на славея Лъчи разрошват перушината Зидът запомни сянката на пеещия славей беше вчера на утрото в потоците слънцето изпепеляваше зеленото и подлудяваше мъглите а песента на славея донесе натраплива...

Любовта си отива от сърцата ни пусти – мълчешком се измъква, запретнала фусти, Не смее дори да пророни и дума. Май от нас се страхува. Като от чума. Тя живееше с нас, май че...

Всичко е просто – черният кръст – тълпата и хълма, венецът от тръни, раздраната дреха и кръвта, ах, кръвта, която се стича и капе в пръстта и попива, някак нелепо попива… Дървета прегъват скърцащи...

устните й сухи са и само на влагата в очите се надявам там трепти светът, проклина напразно празнувам новия си ритъм събудил нейното нехайство което й говори и не спира капките в градината просветват...

жестът с който чужденецът подръпва дима от своята цигара светлият дим полу-негов полу-мой събужда апатичното ми друговерие отдавна овладяно отдавна отлекувано и утрото с мъгливите си капки ще попие трудната ни бедната взаимност в...

“Ще разбереш, че стар си вече, ако спреш да чуваш писъка на прилепите”, прочетох някъде. Навярно никога не съм го чувал, този писък (изначална старост?) Но знам, че те крещят. Оплакват се от вкусовите...

[audio:http://poetiskitara.com/audio/ptica.mp3] Очарован от възможната другост на света и на думите; Събуден внезапно от спомен за смърт, Отворих очи и се влюбих в първите птици на утрото, една от които ми каза: “Имаш най-кратката вечност...

по устните пълзяха богохулства, превръщаха се в пеперуди, Отлитаха!.. Сянката ми тихомълком се измъкваше изпод изневерилото й тяло и тръгваше да дири бесовете да служи с тях молебен за бездъждие. След грях с ръцете...

Луната свети над града, надвиснала като махало. Ще падне ли? Или ще ни отмине отвек приготвената гибел? Не ме оставяй сам с това небе, със жаркия си дъх стопли ме. Стоя вторачен в малкия...

[audio:http://poetiskitara.com/audio/proletna_pesen.mp3] В безпощадната пепел на спомена паднах и аз по очи – да си попееме, да си посвириме, болката да заличим. Два тихи акорда, изтръгнати нежно от старо пиано с уморени клавиши Две думи...

двамата разпънати мълчат. навярно слушат вятъра, горещия – той носи прах и пясък от пустинята и щедро пълни раните. разбойници-крадци. от всичките богатства на света да ти остане гвоздей в шепата! змия чертае въпросителни...

капките в градината просветват след дъжда звездите са усмихнати в мократа трева – зелени пръсти – впиват свойте корени тревите всеки шум се дави във бунара на нощта, до мирен ангел при нозете и...