Посмъртни приключения на надеждата
[Юлия Вознесенска, Моите посмъртни приключения]
Да се разходиш из кръговете на ада и райските простори с ангел-екскурзовод е стара литературна тема – от езическата “Енеида”, през “Божествена комедия” на Данте, апокрифните “Сънят на Света Богородица”, “Блажена Теодора” – та до съвременните интерпретации (например, прекрасната книга на К. С. Луис “Великата раздяла”, в която за душите в чистилището се организира специална опознавателна екскурзия до Рая с автобус).
Книгата на Юлия Вознесенская “Моите посмъртни приключения” е опит за съвременна православна интерпретация както на класическия литературен сюжет, така и на учението на Църквата за отвъдното. В нея ще намерите всички елементи на православната представа за задгробния живот и съдбата на душите – с неизбежните за сюжета условности и уговорки за непредставимостта и недостъпността на духовната реалност от страна на нас, живите.
Книгата се чете на един дъх и носи силен “приключенски” заряд – разбираемо, щом авторката е стъпила на такъв доказан архетипов сюжет, неизменно вълнуващ въображението и интелекта от времето на Омир насам. В същото време, разказът предава и една типично руска православна чувствителност, едно здравословно в духовен план умиление пред свещеното; едно смирение и покаяние, което трудно ще намерите в неправославните образци на тази тема. В определени моменти книгата напомня на кадри от филма “В какво се превръщат мечтите” (несъстоятелният български превод на заглавието What Dreams May Come е от монолога на Хамлет) – особено в сюжетната линия на търсенето на починалия съпруг – един кинематографски реверанс, който допълва успешно канавата на повествованието.
Самата авторка казва за творбата си: “Моите книги са по-важни от мен самата. Това всъщност е мисионерска литература. Това е опит да се разговаря с невярващите или търсещите хора чрез литературата на техния език.”
“Православно фентъзи” е подходящо определение за жанра на книгата – доколкото тя се опитва да преодолее съпротивите на православния читател спрямо един необичаен (все още) жанров синтез. В същото време, нека не забравяме, че за разлика от същинското “фентъзи”, реалността на “въобразения” задгробен живот на Вознесенска е нещо, за което Църквата говори и мисли пределно сериозно.
