Една въобразена провокация
Провалът на българското участие в Евровизия лесно можем да отнесем към категорията на маловажните провали. На фона на снизходителното отношение на Европейската комисия към предстоящото ни членство в Евросъюза (един вид, “знаем ви що за стока сте, ама хайде, от нас да мине, пък вземете се стегнете малко”), разочарованието от един посредствен по замисъла си конкурс не е болка за умирачка.
Но неуспехът на Мариана Попова всъщност не е неин неуспех, а наш – и по-скоро на онази сфера от нашата национална псевдо-култура, която носи сочното, но явно противно на нормалния европеец име “чалга”.
Мариана определено изпя ако не най-добрата, то поне една от трите най-добри песни на конкурса. Аплодисментите на публиката в Гърция бяха бурни и искрени. Защо тогава..?
Причината за провала седеше отдясно на певицата, облечена в пола, макар да представляваше пълен мъж от ромски произход. Замисленото като “провокация” присъствие на Азис в песента на Мариана “Let me Cry” остана като тъжно напомняне за единствената провокация в случая – бяхме провокирани да си зададем риторични въпроси относно способността на българските продуценти на певицата да осъзнаят къде всъщност са я изпратили.
Идеята за продаване на продукта “пеещ травестит” със сигурност не е родна. И подобен имидж навярно си има своята вярна аудитория от дезориентирани индивиди. Но колко дезориентиран продуцент и имидж-мейкър трябва да си, за да се опиташ да продадеш този изрусен, предразположен към напълняване продукт на мейнстрийм-аудиторията в Европа? Аудитория, която се състои предимно от масови потребители на лека музика?
Ако мейнстриймът в България е чалгата, на кой му хрумна да прави паралели с аналогичните масови продукти на Запад и да се опитва да пробута полата с дълга цепка и обутия с чорапогащник Азис на немската домакиня?
Да си кажем унило “прецакаха кадърното момиче, защото е българка”. Да си го кажем, но не и преди да решим за себе си: така ли си представяме нашите таланти на европейската (макар и не толкова престижна) сцена – хубави гласове, добра музикална композиция, и една щипка родна пошлятина, която упорито да продължаваме да мислим като национална идентичност? Да си мислим, че Азис е “скандален”, защото се облича с пола и си изрусява веждите, отразява пълната ни неспособност да поставим нещата на правилните им места и да ги наречем с истинските им имена. Скандалното за нас е пошло за Европа. Именно пошло, а не провокативно. Мястото на пошлятината е на стената на кабината зад гърбовете на шофьорите на тирове, а не от дясната страна на талантливата Мариана Попова.
Опитът на българските продуценти да обуздаят имиджа на Азис (дългата му пола беше с права кройка, някак сдържана) е все едно да облечеш клоун в черен фрак, като оставиш червения му нос и клоунските обувки – псевдо-естетическа еклектика, която допълнително обърква въпросната немска домакиня и отвлича вниманието й от качествата на песента и изпълнителката й.
Единственото спасение за добри изпълнители като Мариана, ако искат да имат някакви успехи на европейската сцена, е да се позиционират ясно спрямо такива като Азис, не да се опитват да ги впишат някак си в имдижа си. Това вписване може би ще направи Мариана приемлива за българските шофьори на тирове, но нали идеята на Евровизия беше друга?
