Най-забавните обложки на български музикални албуми

Следващите обложки подбрах оттук-оттам из нета, основно от bulgarianoriginals70s-80s.blogspot.com. В началото още искам да направя уговорката, че пропуснах всички обложки с откровено идеологически мотиви от онова време (и те са ни смешни сега, ама по друг начин). Подбрал съм образци на графичната кичерия от онова време – кичерия най-вече дошла от някаква почти детска наивност. В същото време не се колебая да ги причисля точно към кичерията, а не просто към наивитета на тогавашните хора. Защото и по онова време е имало чудесни графични решения и много от плочите ми вкъщи си бяха красиви тогава; красиви са и сега.

Пропускам плочи със заглавия като „За вас строители“ и „Любими песни на Ленин“. Като казвам, че няма да има идеология, имам предвид, че няма да има примерно такива обложки:

Но това не означава, че няма да има такива:

Под това заглавие Балкантон издава през 1977г. компилация от песни, посветени на човека в униформа. Родната милиция ни е пазила и тогава – с усмивка и черно-бяла строгост, както личи от леко килнатия старшина от тази обложка.

Песни за дълъг път? Не бих се обзаложил.

Плочата е от 1977 г., а попада в класацията заради несъразмерната и непохватно пришита фигурка на Катя върху влаковите релси. Фотошоп все още предстои някъде в бъдещето.

Албум на „Кукери“, 1983 г. Небе – добре. Стена в хоризонтално положение – странно, но да кажем. Кому е хрумнало обаче да изтрие краката на мъжете от състава и да накара дамата да приеме тази неестествена поза, можем само да гадаем.

Тази обложка влиза в класацията заради надписа на английски горе. „Любими“ са го намерили в българо-английския речник, но кой да ти чете правилата за множествено число в английския. Melody – melodys. Какво толкова.

Този албум (1994 г.) влиза в класацията най-вече заради стайлинга – дебела сура кожена яка, шалче с мотив, риза и вратовръзка отдолу, сив кариран каскет. Силно.

През 1988 г. „младите“ чупят черупката на яйцето и си подават оттам китарата. Китарата е Фендер Стратокастер; в днешно време това се нарича „продуктово позициониране“. Въпросът е друг – в това графично решение никак не ми е ясно откъде ще излезе останалата част от китарата.

Иху-ихаха. Преди 25 години – може би. Но тук оркестрантите имат вече едно улегнало излъчване. 1987 г.

Е, то плочите със стари градски песни кога ли са имали друг дизайн…

Хубава жена и ръбата статуя. Белият град е Сандански, годината е 1988.

1986 г. – двамата с артистични псевдоними Кора и Дан. За Кора не знам, но погледът на Дан казва сякаш класическото „I’ll be back“ на бате Арни.

На обложката на този албум от 1984 г., зад симпатичния Здравко и хубавата Катя изброявам (я да видим): чаша (съборена драматично), зарчета (разпилени съдбовно), роза (романтична), часовник (тоже съдбовен), панделка (празнична), огледало (май), нещо като зелен женски бюст от статуя (ерос), отделно бели росни китки и плюшени завеси. Мааалко са попрекалили 🙂

Хубавото момиче е приседнало на капака на полско фиатче (за несведущите – това беше нещо като VW Beetle за социализма – симпатично, малко и гъзарско возило, трудно добиваемо също така). На момичето са му нахлузили жабо на врата и са му тикнали в ръцете саксофон-играчка, после са светнали фаровете на фиатчето и са поръсили цялата композиция с бенгалски огън и цветни червейчета за разкош и феерия. Да се радва сиромашийката. 1986 г.

Хората през 1981 явно са нямали нашето изкривено подсъзнание, което моментално, при вида на тази снимка, логично задава въпрос: Откъде ли идва звукът в тези слушалки и какво ли се чува в тях при подобен източник?

Да се усмихнем, Роси, защо да не се усмихнем, ама пък и ти да се беше малко усмихнала… А то тъга… И нега също така. Иначе хубава снимка, ама как не си пасва с това заглавие… (1985 г.)

Този албум на група „Славяни“ попада в класацията заради стайлинга, избрал принципа „от всичко по нещо, пък каквото стане“. Не е станало. Особено при момчетата с тигровите тениски. А хавлиените превръзки за глава и китки (фронтмена) бяха абсолютно задължителен аксесоар по онова време. Годините не са успели да потушат гаменското излъчване на въпросните аксесоари.

Чисто и просто – тази жена отпред НЕ Е ТРЯБВАЛО да облича това яке. Толкоз по въпроса. 1988 г.

От обложката на този албум от 1980 г. вее чиста и неподправена депресия. Кой би посегнал към него в желание да си го купи, кой???

Това шансът е много относително нещо, да ви кажа. За някои хора комбинацията от облекла, прически, цветове и тези странни топчици, обрамчили образа, сигурно са шанс за някакво неповторимо преживяване.

Първи опити за готик стилистика (1980 г.) в албум на Сигнал. Сложна композиция, объркваща, но за сметка на това – въздействаща (заради озъбените неща най-вече). Пионерите на родния готик обаче тотално са изключили от полезрението си нещо много важно – шрифтовете. На такава картинка такива банални шрифтове… не знам, не знам.

Тигров клин? Не мога да повярвам, че през 1988 г. това е било социално приемливо долно облекло за мъж. Колко са се променили нещата! Ако видя дъщеря си в подобно нещо, ще се наложи да го отнема в полза на кофата за боклук.

Малко гладиатор, малко палач, малко дявол, малко човек с очила… Абе, да има. 1989 г.

Ковем, но също така и снимки правим и плочи, такова, издаваме.

Предната молба на Роси Кирилова (Усмихни се за мен) явно не е била чута, защото през 1987 г. излиза този албум, където видимо все по-страдащата Роси моли вече поне за едно „добър ден“.

Изключително уместно подбрана снимка за обложка на албум с танцова и забавна музика от 1970 г. Странни скални образувания и далечна крепост, ЙЕ, ЙЕ.

Няма какво да кажем. Стилът си е стил, наистина. (1980 г.)

Тази обложка от 1980 г. е графично стилна, но попада в класацията заради хубавия превод на български на израза „If you want to boogie, forget it“.

Много мустак, много нещо в този албум на „Турбо“ от 1984 г. Плочата сигурно е трябвало да бъде въртяна с интерес, за да се разгледат различните физиономии. Аз не бих.

Устни с плоча вътре. Дизайн. Колко ли са се радвали на находката… 1980 г.

Много интересно графично решение – изрязано тясно парче от обща снимка, сложено на черен фон, а всичко това, от своя страна – на син! 1976 г., а групата не е случайна.

Къде можеше да се танцува нон-стоп през 1983 г.? В интерхотелите, естествено. Затова и въпросните институции присъстват на обложката.

Мда. 1983 г.

Щом е имало такива песни, значи е трябвало да има и такива обложки. 1968 г.

Много може да се каже за тази обложка на касета от 1999 г. Женският силует, сълзата (всъщност цифрата 1), която пада на рамото на Вили, облечен с елек и шапка Navy…

Star Brothers. Тавата е от 1979 г. и вътре има песен със заглавие „Поехали!“

1991 г. Милена, Ха-ха. Who’s laughing now, eh?

1965 г. – е може ли соц без фикус?

„Дръжте се естествено“, е викал фотографът на близнаците, едва крепящи се на трамплина за скачане над някакъв пълен басейн. Смеят се Благовест и Светослав, ама като гледам как се крепи на нокти този отпред, не ще да е била много смешна тази фотосесия. 1986 г.