Да удариш джакпота: тайната история на Pussy Riot

Израел Шамир

Светът ги обикна. Pussy Riot (или за краткост PR) получиха реклама като за суперзвезди. Но какво са те? Да са рок или пънк група – не са. Един британски журналист наскоро се удиви: те не произвеждат музика, не произвеждат песни, нито картини – нищо, nada, rien, nothing. Как тогава ги описват като “артисти”? Това беше суров тест за техните подръжници, но те го преминаха блестящо – американският Държавен департамент, този известен ценител на изкуството, плати(1) за първия им и единствен сингъл, продуциран от The Guardian и състоящ се от някакви образи и звуци.

По принцип можем да преглътнем обидното държание и богохулството; например, аз много харесвам “Богородица на цветята”(2) на Жан Жане – книга, в която намирам и едното, и другото. Но PR никога не са написали, композирали или нарисували нещо стойностно. Крис Рандолф ги защитаваше в The Counterpunch(3), като ги сравняваше със “скандалния Игор Летов”(4). Какво подвеждащо сравнение! Летов пише поезия, пълна с грубости, но все пак поезия, докато PR нямат нищо освен… PR, връзки с обществеността.

Вманиачени на тема “публичност”, но артистично непълноценни, три млади рускини решили… Да, звучи като начало на виц. Те откраднаха замразено пиле от супермаркет и го използваха като изкуствен пенис върху себе си; филмираха действията си, нарекоха ги “изкуство” и ги пуснаха в мрежата (видеото още си е там). Другите им артистични постижения бяха оргия в музей(5) и грубо изображение на еректирал пенис(6).

Дори и в тези съмнителни произведения на изкуството ролята им беше на технически персонал, а цялата слава отиде при руския евреин и художник Плуцер-Сарно от Мевасерет-Цион(7), автор на идеите, дизайна и авторските права, който дори спечели за изкуството си голяма награда в Русия. Бъдещите членки на PR не получиха нищо, а самият Плуцер ги описа като “нахъсани провинциалистки”, че и по-лошо.

Напоследък те се опитваха да яхнат каруцата на политическата борба. И там претърпяха провал. Изляха потоци от словесна помия по адрес на Путин – на Червения площад, по станциите на метрото – с нулев ефект. Не бяха арестувани, не бяха глобени, просто ги прогонваха като досадни мухи. И така не успяха да привлекат хорското внимание. Тук е важно да отбележим, че Путин е заклет враг на руските олигарси, собственици на основните руски медии и осигуряващи препитанието на московския образован елит. По тази причина в пресата ежедневно се печатат такива количества обиди по адрес на Путин, че въпросните обиди вече са загубили свойството да шокират. Просто не можеш да измислиш нова дитирамба по негов адрес – всичко е вече казано и публикувано. А Путин на практика не се меси в свободата на пресата.

Приятелите ми журналисти от чужбина обикновено се удивяват от единодушието и ожесточението на анти-Путинската кампания на руските медии. Тя може да бъде сравнена с атаките срещу Джордж Буш в либералната преса в САЩ, но в Щатите имаше много консервативни издания, които подкрепяха Буш. Путин на практика няма никаква подкрепа в мейнстрийм-медиите, защото всички те са собственост на медийни босове. Телевизията е някакво изключение, но тя е подчертано аполитична и излъчва предимно нискокачествени забавни предавания, които между другото се водят също от анти-Путински настроени активисти като Ксения Скобчак. И така, Pussy Riot фундаментално се провалиха в опитите си да събудят звяра.

Ето как в един момент младите амазонки бяха мобилизирани да атакуват Църквата. По това време те вече бяха готови на всичко заради своите пет минути слава. Антицърковната кампания започна преди няколко месеца – доста внезапно и като че ли по команда. Руската църква от 20 години живееше в мир, възстановявайки се от комунистическия период – и беше изненадана от ожесточената атака.

Макар че темата заслужава по-дълги обяснения, ще бъда кратък. След разпада на СССР, църквата остана единствената значима духовна сила с послание за социална солидарност в живота на руснаците. Администрациите на Елцин и Путин бяха точно такива материалисти, каквито бяха и комунистите. Те проповядваха и практикуваха социален дарвинизъм в нео-либералната му форма. Църквата предлагаше нещо отвъд временните земни богатства. Руснаците, изгубили спойката на социалната солидарност, дотогава осигурявана от комунистите, вдъхновено се обърнаха към алтернативата на Църквата.

Правителството и олигарсите се отнасяха с Църквата добре, защото в нея имаше силна анти-комунистическа тенденция, а богатите все още се страхуваха червените да не поведат отново бедните. Църквата процъфтяваше; бяха построени много нови и красиви храмове; много манастири бяха възстановени след десетилетия на разруха. Новата силна Църква се превръщаше в обединителна сила в Русия.

С нарастването на влиянието й, Църквата започна да защитава бедните и онеправданите, а реформираните комунисти в лицето на черкуващия се Генадий Зюганов намериха начин да заговорят на вярващите. Известният икономист и мислител Михаил Хазин дори предрече, че бъдещето принадлежи на една нова парадигма на “Червеното християнство” – нещо в контекста на ранните произведения на Роже Гароди(8). Такъв проект би бил заплаха за елитите и надежда за света, написа той. Междувременно, Църквата заемаше подчертано про-руска и анти-глобалистка позиция.

Атаката беше преизвестена; беше само въпрос на време световните анти-християнски сили да настъпят и да нападнат Руската църква – както преди бяха нападнали Западната. След като Русия влезе в Световната търговска организация и възприе западните ценности, трябваше да възприеме и секуларизацията. И наистина, Руската църква беше атакувана от сили, които не желаят Русия да бъде единна – олигарсите, едрия бизнес, медийните босове, про-западната московска интелигенция и западните интереси, които естествено предпочитат Русия да остане разделена срещу себе си.

Офанзивата срещу Църквата започна с нещо дребно – медиите се вторачиха в скъпия часовник на Патриарха, подарен от тогавашния президент Медведев. Антирелигиозната жлъч се лееше в изобилие сред либералната опозиция, която тогава организираше предизборни протести срещу Путин и трескаво се нуждаеше от още “коне за биене”. Водещият анти-Путински активист Виктор Шендерович тогава заяви, че би проявил разбиране, ако руските православни свещеници бъдат изклани както през 1920 г. Друга знакова фигура на либералния протест, Игор Ейдман, възкликна: “Избийте заразата!” (Руската църква) – в най-груб биологичен смисъл.

Предполагаемият организатор на Pussy Riot, Марат Гелман, руски евреин и колекционер на произведения на изкуството, е свързан с други анти-християнски арт-изяви, включващи разбиване на икони и използване на модели на храмове като инструмент за клизма. Неговият – и на PR – проблем беше, че се оказа трудно да се провокира реакция от страна на Църквата. Pussy Riot направиха два опита да предизвикат публичен скандал във втората по големина московска катедрала; и двата пъти бяха изгонени, но не бяха арестувани. Третият път се постараха повече – влязоха в храма “Христос Спасител” (разрушен от Лазар Каганович през 1930 и възстановен през 1990 г.), добавиха към изпълнението си още богохулства от най-обидния вид – но отново бяха оставени да си отидат с миром. Полицията направи всичко възможно да не се стигне до арест на амазонките, но накрая нямаха избор, след като PR качиха видеото с представлението си в катедралите заедно с обидния саундтрак.

По време на процеса защитата и обвиняемите направиха всичко възможно да устроят скандал и пред съдията, като я заплашваха с гнева на Съединените щати (sic!) и непрекъснато се впускаха в груби и обидни анти-християнски речи, наситени с омраза. Съдията нямаше друг избор, освен да признае обвиняемите за виновни за престъпление, свързано с омраза (хулиганство с религиозна омраза като мотив). Прокуратурата не повдигна по-сериозни обвинения по този параграф (например “намерение да се предизвика религиозно напрежение”), макар че най-вероятно можеше да аргументира и такова искане. По този член можеше да се поискат и по-сериозни наказания – рисувачите на свастики по стените например, обвинени по този член, могат да получат и 5 години затвор.

Двугодишната присъда е изцяло в съзвучие с преобладаващата европейска практика в тази област. За много по-меки анти-еврейски изказвания в европейските държави обикновено се присъждат от две до пет години затвор при първо нарушение. Руснаците приложиха законите срещу престъпление, свързано с омраза срещу християнската вяра – и това може би е тяхното “нововъведение”. Руснаците доказаха, че им пука за Христос не по-малко, отколкото на французите им пука за Аушвиц – и това шокира европейците, които навярно смятаха дотогава, че законите за защита от омраза са приложими само за обиди спрямо евреите и хомосексуалистите. Западните правителства призоваха за повече свобода за руските анти-християни, в същото време отричайки подобна свобода на отричащите Холокоста в собствените си страни.

Анти-Путинската опозиция бързо се мобилизира, за да подкрепи Pussy Riot. Радикалният харизматичен опозиционен лидер, поетът Едуард Лимонов обаче писа, че опозията е сгрешила, като е подкрепила PR, защото тези момичета антагонизират масите – и така пропастта между “масите” и опозицията ще се задълбочи. Гласът му обаче беше плач в пустиня, докато останалата част от опозицията радостно прегърна PR-каузата, опитвайки се да я превърне в оръдие срещу Путин. Статия на Guardian призова Путин да подаде оставка. Путин пък от своя страна призова за милост към Pussy Riot; правителството е дълбоко смутено от цялата работа. Но не им оставиха избор – невидимите организатори, стоящи зад Pussy Riot искаха момичетата в затвора – и успяха.

В търговски план удариха джакпота. С подкрепата на Мадона и на Държавния департамент на САЩ, момичетата са готови да тръгнат направо от затвора на околосветско турне и фотосесия в Белия дом. Регистрираха името си като търговска марка и започнаха да продават лицензи за употребата й. Конкуренцията им от групата Фемен (чието изкуство се състои в това да показват гърдите си на необичайни места) се опита да надмине Pussy Riot, като отсякоха огромен дървен кръст, издигнат в памет на жертвите на Сталин. Вече само небето е границата.

През август, в отпускарския сезон, когато няма кой знае какви важни новини и читателите на вестници са по курорти и планини, процесът срещу Pussy Riot осигури така необходимото забавление за мало и голямо. Може би темата ще отпадне от само себе си с края на този глуповат сезон. Но не разчитайте твърде много на това. | www.counterpunch.org

Израел Шамир е кореспондент на The Counterpunch в Москва.

Превод: Пламен Сивов

Бележки
1 http://articles.latimes.com/2012/aug/17/entertainment/la-et-ms-pussy-riot-new-single-state-department-20120817
2 Notre Dame des Fleurs е дебютният роман на френския писател Жан Жене, публикуван през 1943 г.
3 http://www.counterpunch.org/2012/08/09/in-defense-of-pussy-riot-and-the-russian-punk-movement/
4 Игор Летов – руски музикант, поет, художник, основател на групата “Гражданска отбрана”
5 http://yellowpress.ws/?public=6218 (предупреждение: този и следващият линк съдържат нецензурирани изображения и вулгарни текстове)
6 http://plucer.livejournal.com/265584.html
7 Квартал в Йерусалим
8 Роже Гароди (р. 1913 г.) – френски писател, философ и политически деец. Известен като автор на анти-израелски книги и отрицател на Холокоста.

www.pravoslavie.bg. Превод: Пламен Сивов