такива нощи има

Набоков

Такива нощи има – легна
И одърът ми тръгва към Русия
И всеки път ме водят към дола –
В дола ме водят, за да ме убият
Събуждам се и в тъмното, от стола,
Където са часовника, кибрита
На циферблата пламналото дуло
Пронизващо ме гледа във очите
В очакване на изстрел пръв
Не мога поглед да отместя
От мътния изгарящ кръг
Докосва вцепененото съзнание
Часовниковото “тик-так”
Благополучното изгнание
Над мен покрова хвърля пак
Сърце, аз зная, ти копнееш
Да бъде всичко ей така:
Русия, нощ, звезди, разстрела,
Потънал в люляци – долът…