Песен за детството

Петер Хандке

Когато детето бе дете
то ходеше с размахани ръце
и искаше поточето да е река
порой – реката,
а тази локва на море да стане

Когато детето бе дете,
не знаеше, че е дете
и всичко имаше душа,
а душите всички бяха слети във едно.

Когато детето бе дете
то нямаше за нищо мнение, ни навици
и често сядаше с кръстосани нозе,
или пък хукваше нанякъде.
То имаше стърчащи кичури в косата
и никога не правеше гримаси
пред фотографа.

Когато детето бе дете,
бе времето за тез въпроси:
Защо ли аз съм аз, не ти?
Защо съм тук, не там?
Къде започва времето,
къде е краят на пространството?
Животът тук не е ли просто сън?
Това, което виждам, чувам и мириша
не е ли просто образ на света преди света?
Тъй както виждам злото и човека –
дали изобщо злото съществува?
И как е тъй, че аз
не съм бил тук преди да бъда?
И някой ден ще стане тъй, че аз
не ще да бъда вече този, който съм?

Когато детето бе дете,
то се задавяше от грах, спанак, оризов пудинг,
от задушени зеленчуци
а днес яде ги всички тях, без никой да го кара.

Когато детето бе дете,
веднъж се бе събудило на чуждо място,
а днес това се случва постоянно.
Тогава много хора му изглеждаха красиви,
днес – само неколцина (чист късмет).

То си представяше тъй ясно рая,
а днес единствено гадае.
Не може да разбира вече нищото –
при тази мисъл само рамене повдига.

Когато детето бе дете,
то си играеше тъй вдъхновено,
а днес се вдъхновява
единствено от работата си.

Когато детето бе дете,
му стигаше да хапне ябълка и резен хляб.
И тъй е и сега.

Когато детето бе дете,
ягодите пълнеха шепите му тъй,
както само ягодите го умеят.
И тъй е и сега.
Езикът му изтръпваше от орехите свежи –
и тъй е и сега.
На всеки връх го чакаше копнежът
за нова, по-висока планина,
във всеки град – копнежът
за град, дваж по-велик –
и тъй е и до днес.
Детето се протягаше към сладките череши
по клоните на най-високите дървета
и пази същия възторг до днес.
То се срамуваше от непознати
и още се срамува.
То затаяваше дъха си при всеки първи сняг
и прави тъй до днес.

Когато детето бе дете
то метна пръчка вместо копие в дървото.
Тя още там трепти.