Дъщеря ми и боклука

[за Индимедия]

Живея в село Локорско. Вчера слушах предаване по радиото, в което водещият небрежно попита главната еколожка на общината: “Е, кога почвате да ги биете ония в Локорско?”. Малката ми дъщеря, която стоеше до мене, ме погледна и каза “Тате, защо ще ни бият?”

Какво да й отговоря?

Ще ни бият, защото един кмет се изсули като мокра връв от отговорност и съд. И не само се изсули, но и стана депутат – най-усмихнатия.

Ще ни бият, защото сме малко. Защото живеем на село и гледаме домати. Защото сме беззащитни. И жените ни не си тупират косите като главната еколожка.

Ще ни бият, защото сме нещо отделно от “софиянци”. И нищо, че сме точно толкова засегнати от кризата с боклука, колкото и живеещите в Обеля, Младост и центъра. И нищо, че и нашите дворове ще се задръстят от боклук; че епидемиите ще дойдат и при нас.

Ще ни бият, защото си позволихме да заявим, че НЕ ЖЕЛАЕМ селото ни да се превърне в поредното сметище. Защото пожелахме (колко сме били глупави!) проблемът да се разреши по европейски. Защото за малко повярвахме, че нещо се е променило в България.

Ще ни бият, защото това общината го може. Това е единственото, което общината може да измисли – дотам им стига въображението и компетентността на хората с тупираните коси и евтинджоските костюмчета. Защото всички вкупом се оказахме евтини и продажни хора.

Ще ни бият, защото община и медии направиха всичко възможно да бъдем представени като “тъпи и упорити селяни”, които безсвестно се противят на прогреса. Макар “прогресът” в случая да се свежда до мътни и съмнителни поредни обещания от страна на хора с висящи дела, които са превърнали лъжата във втора природа. И защото отказахме да повярваме – а това не се прощава. Отказахме да ни правят на глупаци – а това не се прощава.

И ако всички са на мнение, че хората, които настояват проблемът да не се решава за сметка на тяхното и на децата им страдание, следва да бъдат набити, изблъскани и наритани от полицията – значи нещо дълбоко сме сбъркали – всички. И ако е така – по-добре да дойдат и танковете.

Това е, моето момиче. Избирай умната къде ще живееш.

Фрагменти от дискусия по статията в Newsfactory.org:

Това задълбочен и конструктивен анализ на създалата се ситуация ли е или звука от резонанса с поредната масова истерия?

Досега не чувам никакво смислено разяснение на обстановката. На какво разстояние от населените места ще се намира новото сметище и инсталациите за пакетиране на сметта? Къде отива пакетирания боклук? Защо не може да се намери място, което е достатъчно далеч, за да не дразни когото и да било? Или пък избраните места са си съвсем далеч от селата, но хората протестират въпреки това? Ако пък са прекалено близо – защо протестиращите не излагат този аргумент, с цифри.

Разбирам само, че единственото дългосрочно решение е да се направи фабрика за преработка на отпадъци, но хората протестират и срещу това!?

Някой някакви идеи да има тогава какво да се прави с боклука? Действащия заместник-кмет на София откровено си каза пред bTV тази сутрин, че той лично няма такива.

Изхвърляне на емоционален багаж в стила на тази статия е последното, което някой има нужда да слуша. Разбира се, че Карбовски за пореден път се е изказал в стил “шофьор на самосвал”, макар да е интелигентен човек – той с това си изкарва прехраната (предполагам). Патетични оди, претендиращи да са породени от подобни негови думи звучат ако не смешно, то поне фалшиво.

Имам чувството, че основната причина за тези масови протести не е толкова боклука на София, колкото натрупаното недоволство на жителите на тези места от живота, който водят, като цяло. Започвам да се чудя дали това не е в унисон и с изненадващия вот, който получи “аТаКа”.

Моят отговор:

Дали това е задълбочен анализ? Приятелю, около мен смърди – в прекия и преносния смисъл. Дворът ми започва да се пълни с боклук – и най-уравновесеният човек в някакъв момент истерясва. НО: когато истерясаш по такъв повод, истерията е простима, не мислиш ли?

“Смислени” обяснения колкото щеш. Ето ти едно: Първо писмо; и още едно: Второ писмо. Сигурно има десетки такива.

За “изхвърлянето на емоционален багаж” ще си затворя очите. И ти пожелавам да не ти се налага да се опитваш да овладяваш емоциите си в такава ситуация.

“Натрупаното недоволство” на жителите от “живота, който водят като цяло”: Мога да говоря за себе си. Доволен съм от живота “като цяло”. Имам добра работа, която обичам; нищо не ми липсва. Реших да живея на село и да работя в София, защото ми харесва, а не защото нямам избор. Купих си къща в Локорско с ясното съзнание, че си купувам определен стандарт. Живял съм на Запад и предпочитам стила на предградията пред живот в “Центъра” или “в кварталите”. И ако нещо ме изкарва от равновесие, то е ситуацията, в която някакви нелепи хорица с невъзможни прически и евтини костюмчета да решат тайно от мен да понижат този стандарт с десет пункта – ей така, щото те по друг начин не могат да си представят, че може.

Дали имам идеи какво да се прави с боклука? Уха. Първо, незабавно да се определи ново временно сметище, НО: далеч от населени места. Ето ви малко здрав разум вместо велики експертни оценки. Причината за всички тези протести е проста: общината се стиска да плати малко повече за транспорт – а пустеещи земи около София колкото щеш. Но това е неизгодно за фирмите, които взимат този бизнес на концесия – оскъпява им се работата. Къде по-лесно е да се натрупа всичко в задния двор? Пък че живеели там някакви селяни – голяма работа, те и без това са си мърлячи. Това е логиката.

Второ: моментално да бъде уволнен целият екип, който се е преструвал, че се занимава с този въпрос последните четири години. Занимавам се с управление. И ако някой в екипа ми се издъни, елементарната управленска логика е той да бъде отстранен. Общината в момента се облива в пяна да обяснява, че населението й било виновно. Но населението няма как да уволним. А главната еколожка на общината и подопечните й – можем и трябва. Защото резултатите от тяхната високоплатена дългогодишна дейност са пред очите и носовете ни. С такива управленски нагласи (населението е виновно, времето ни пречи, космическите лъчи ни спъват) – следва да се приключи веднъж и завинаги. Има или компетентност, или некадърност – средните обяснения не ни помагат и милионният град иска да види виновниците наказани. Или поне дисциплинарно уволнени.

В едни други времена (преди 50 години) навярно решението на проблема щеше да изглежда така: изпраща се полиция, населението се натоварва на камионетки и се откарва в някакъв дол, където му се случва нещо лошо и непоправимо. И проблемът с боклуците на София е решен! Ох, как тъгуват общинските управители за това време и за тия лесни решения!

Сега обаче от тях се изисква нещо друго – нещо толкова близко до ума, че човек подивява, като им гледа сеира. ДА СЕ ДОПИТАШ ДО НАСЕЛЕНИЕТО – преди да започнеш да му съсипваш живота. Общината не го прави. Никога не го е правила. Няма изгледи, че ще започне да го прави. В последното си изявление зам. кметът каза, че имали резервни варианти за площадки, но нямало да ги каже, защото местното население щяло да протестира. Какво ли трябва да стане, че най-после до главите им да стигне простата и красива идея за смисъла на думата “демокрация”? Явно нищо не може да ги извади от тоталитарното им битие – нищо вътре в тях самите. Тогава?

Ето в този момент, надявам се, да започне да прозира истинският смисъл на протестите. Става въпрос за важни неща – и боклукът е добър повод да започнем да мислим с главите си.