Вагонни спорове
Със скандал, или поне с неприятен остатъчен вкус у зрителите започва мандата си новият предстоятел на подворието на Руската църква в България игумен Филип. Снимките от честванията на паметта на приснопаметния архиепископ Серафим Соболев в София, показващи живописен отбор нашенски архонти (всъщност, защо не използваме, вместо гръцкия термин, хубавата българска думичка „юнаци“?) строени на първа линия в руския храм, предвидимо възмутиха мнозина в нашата църква.
Бяхме свикнали досега на подобни снимки да виждаме юнаците-архонти единствено в компанията на някои наши архиереи – и пак си се възмущавахме, но локално, поместно и някак битово. С навлизането на архонтското начало в Руското подворие, аз лично се почувствах някак предаден – досега поне си мислех, че на територията на РПЦ нашите парвенюшко-църковни номера няма да минат. Уви, оказа се, че глупостта вирее и на полетата на братската дружба, славянското единство и международното положение.
Нека в самото начало да направя една важна уговорка – проблемът не е в присъствието на въпросните индивиди на църковната служба. Вратите на нашите храмове са отворени за всички. Скандалът е предизвикан от допускането въпросните индивиди да се появят в храма в пълното си бойно снаряжение – разбирай, нагръдници и прочие кинкалерия. Никой нямаше да направи на въпрос участието на архонтите в богослужението; дори връчването на църковен орден на Ованес Мелик-Пашаев щеше да бъде най-нормален акт на благодарност за благотворителната му дейност от страна на Руската църква – но всичко това, при условие, че живописната групичка беше помолена учтиво да прибере лъскавите тенекийки от реверите си в джобовете на фраковете, поне докато трае службата и журналистите щракат с фотоапарати. Извън протокола, на групичката с фраковете можеше и шеговито да се напомни, че учебният театър на НАТФИЗ се намира малко по-надолу по „Раковски“… Но млъкни, сърце.
Пропускът на игумен Филип е дребен, но на фона на изострената чувствителност и непоносимост сред българските вярващи на тема „архонти“, последвалото му обяснение в отворено писмо към Патриарх Максим по-скоро замазва същинския проблем, като прехвърля отговорността за случилото се в благодатната, но недалновидно избрана нива на злонамерената местна журналистика. Енергичното отричане, че РПЦ подкрепя института на архонтството и позоваването на близостта с братския български народ нямаше да са необходими, ако подворието беше положило минимални усилия дразнещите братския български църковен народ архонтски символи да не се бяха появявали изобщо в руския храм. Ако утре видим снимки на хора в масонски престилки и с пергели по реверите да стоят благочинно в красивата руска църква, едва ли отново злобните местни журналисти ще са виновни за неизбежното (и необходимо) в случая възмущение.
Замазването на проблема обаче очевидно е била водещата стратегия в случая, след като е продължило и с буквалните технически средства на графичното редактиране на снимките от събитието – както забелязаха в един независим православен сайт, от официалната интернет-страница на подворието са си позволили да обработят снимката на Ованес Мелик-Пашаев така, че да не личи архонтският му нагръдник. А това, батюшки, във всички поместни църкви се нарича „лъжа“. На руски – „ложь“. И едно писмено обяснение от страна на извършителите на това действие лично за мен би било доста по-душеполезно четиво от декларациите за „дружеските връзки“ от отвореното писмо на игумен Филип.
Ако графичният редактор Photoshop можеше да се използва толкова лесно за решаване на трудни църковни ситуации, бъдете сигурни, че и ние щяхме да се сетим – така например снимките от нашенските архондисвания щяха да изглеждат като невинни сбирки на лекари-общественици, тамплиерските ритуали с участието на български митрополити – като мило тържество с водосвет при доброволците от Българския червен кръст, а целуването на ръката на папата от един наш епископ – като новогодишна сценка с Дядо Коледа.
„Споровете в купето са последното, което ни остава, когато пиенето свърши“ – пееше Макаревич от „Машина времени“ – група, продуцирана на времето от същия този Мелик-Пашаев, понастоящем – архонт и собственик на „Жокер медиа“, от чиято бяла риза архонтският знак е бил старателно замазан от блюстителите на „дружеските връзки с братския български народ“. Споровете и оправданията за това чии са архонтите и кой ги приема или не, не са ни необходими – точно заради въпросните дружески връзки. И, което е по-важно – заради възможността заедно, български и руски православно вярващи, да изчистим църковното си пространство от недомислици и излагации – да го изчистим, но без Фотошоп. Завършвам с куплет от същата тази песен на „Машина времени“ с уместното в случая напомняне: пътищата са открити, но билетът си има цена.
Один говорил: нам открыты дороги
На много на много лет
Другой возражал: не так уж и много:
Все дело в цене на билет.(Машина времени, Разговор в поезде)
