тъмен сън

Тъмен сън от свежа утрин:
Вик! –
и костеливи птици
се оплитат в слънчевия кръг
и огъват златните му спици.

Най-голямата ще клъвне
от скала, ще пие вятър.
Колко каменно-солена
е потта на планината!
После някой ще приседне,
друг ръката ми ще хване –
сенки от съня родени,
те съня ще обясняват:
“Ти, момче, света обърна,
ала Него все го няма…”

По-добре е да се върна –
буден и без дъх останал.
В ада ли съм бил, във рая ли?
В миглите ми още тлее Другото.
Отдалече, току от безкрая
ми намига окото на бурята.