славеят и розата

Луната сребърно кънти
над тялото на славея
Лъчи разрошват перушината

Зидът запомни сянката
на пеещия славей
беше вчера
на утрото в потоците
слънцето изпепеляваше зеленото
и подлудяваше мъглите

а песента на славея донесе
натраплива идея
за праведност. Шипът на храста
запомни само вкуса на кръв,
кристалчетата болка, пулсиращия страх,
изтънчения жест на жертвата.

Славеят. Сега отсъствието му
кънти по-силно от самата песен.