Медии и Църква

Интервю на Теодора Ангелова

Как според Вас медиите в България гледат на религиозните въпроси?

Гледат със смесица от неразбиране и глуповата приповдигнатост. В медиите на религиозните общности са отредени основно две почетни места – на генератори на пикантни скандали (Дим Дуков, далавери с имоти и т.н.) и на протоколни ритуалчици около националните празници (Президентът с мокро чело под китката от чимшир на Гергьовден). За истински материали, отразяващи реалния живот на религиозните общности не се сещам.

Защо медиите отразява по-често негативите на Църквата и това може ли да е причина хората да са така безразлични към учението й?

Медиите по природа не са пригодени да отразяват неща, по-дълбоки от усреднения (а значи – ирационален и примитивен) т. нар. “обществен интерес”. Проблемът с хорското безразличие е проблем на Църквата и нейното ръководство, не на медиите.

По последна статистика близо 46% от българите ползват интернет всеки ден, Вие колко време прекарвате в интернет и какви хора срещате във виртуалното пространство?

Аз прекарвам цялото си работно време в интернет, а и голяма част от неработното. Срещам всякакви хора, общувам по всевъзможни начини. Това е натоварващо и напоследък се опитвам да го огранича.

Може ли Църквата да използва глобалните информационни технологии като средство да изпълнява своята мисия? Трябва ли да е по активна в интернет пространството?

Може и трябва. И го прави, съдейки по различните сайтове, напоследък – и един кабелен тв канал. По-голямата активност обаче не означава непременно по-добра информационна политика. Виждаме например в официалния сайт на Светия Синод – преобладават “казионни” новини за освещавания, посещения в детски градини и т.н. Това, което е необходимо – качествена църковна аналитична журналистика. Такава в момента, доколкото я има, се прави извън институционалните църковни медии.

Какво дава интернет на Християнството?

Нищо повече от достъп до неограничен кръг хора. В по-философски план – дава му нови начини да общуваш, да се учиш да обичаш, да бъдеш с другия. Тези неща винаги са били важни за християнската вяра. Дава и нови бесове, разбира се.

Как комуникират Църквата и медиите и къде е мястото на рекламата?

Църквата и медиите комуникират спорадично и гърчаво – винаги активната страна са медиите, а църковното ръководство обикновено или се крие, или реагира само когато вече просто няма как. Това не е правилно поведение. Църквата има нужда от ясна и работеща медийна стратегия. Не мисля, че рекламните похвати трябва да бъдат част от нея; по-скоро един умерен и добре обмислен PR.

Според Вас, успява ли Църквата успешно да се рекламира в глобалната мрежа?

Мисля, че ако под “рекламира” разбирате “да се представи” – да. Макар и не чрез институционални канали, в интернет съществуват десетки и стотици сайтове на православна тематика, които формират един сравнително правдив облик на Православието – стига човек да има желание да си го изясни.

Срещате се с много хора, какво мислите за младото поколение? Какво ще ги накара да се обърнат към Църквата?

Младото поколение може да бъде запалено с послание за едно приключение. Църквата е огромно приключение и това може да запали младите. Те искат нещо, на което да се посветят, нещо, което да ги развива, нещо, което да осмисли живота им. Църквата може да бъде всички тези неща и много повече. Въпрос на език и желание от нейна страна.

Какво още трябва да се направи, за да може учението на Църквата да достигне до повече хора? От каква реклама се нуждае Българската православна църква?

Нуждае се най-вече от хора. Те са най-добрата реклама, ако са правилните хора с правилните убеждения, с правилния начин на живот и поведение. Те са дефицитът днес, не рекламните послания.

Вие сте и поет, силно впечатление прави вашето поетично послание „Ако повярваш“. Как вярата може да промени човека?

Изцяло може да го промени. Вярата формира не само схващанията за добро и зло или възгледите ти за произхода на живота. Тя минава през цялостния мироглед, оформя и изобщо прави възможна личността.