разпятие

Всичко е просто –
черният кръст –
тълпата и хълма,
венецът от тръни,
раздраната дреха
и кръвта,
ах, кръвта, която се стича
и капе в пръстта
и попива,
някак нелепо попива…

Дървета прегъват скърцащи стволове –
Вина ги измъчва (нали кръстът е дървен).

Всичко е просто –
просто и тихо,
като пред Сътворение
В тишината се чува как кръстът расте,
като трън,
(все по-бързо)
расте,
Пронизва облаците
(отгоре заваляват покосените ангели
като гълъби; покриват Голгота,
като сняг я покриват)
Осиротяло, Небето гърми и проплаква:
“Бога разпнаха!”
Обезумяла от ужас, Земята
разтваря бездни
и се опитва да погълне сама себе си.

А кръстът расте…
Зачерква света, нас самите зачерква,
става земна ос, става копие,
опира в сърцата ни,
от гърдите ни бликват кръв и вода
И ние плачем,
докрай не разбрали
какво всъщност се случва
А всичко е просто –
толкова просто:
Толкова просто, че губим разсъдък.