Пиратска 2

Ляво на борд! Капитана – по мутрата!
Тряс! (и пак!) – няма начин, за наше добро е.
Но се стичат сълзи от очите на рибите
и неистово плачат прибои.
Колко труден живот! Колко малки наследства
направляват душите ни жадни.
Градовете са ями откровено-помийни,
където нелепи души на пир са се сбрали.
Бягай, ангелче къдраво! Няма надежда
тук да блесне косата ти златна.
Само дните на жълти капчуци се стичат
и попиват без следа във земята.