Ванга и Дънов – предтечи на какво?

Покрай медийния шум около изразената от няколко свещеници църковна позиция относно Ванга и Дънов се замислих: защо обществото ни реагира така бурно, когато посягат на митовете му? “Пророчицата леля Ванга” и “най-великият българин Дънов” са очевидно вече дълбоко и трайно митологизирани – и това личи най-вече по отказа за каквато и да било алтернативна гледна точка относно природата на “феномена” (това – за Ванга) и качествата на “учението” (това – за Дънов). В отказа си да коментира тези двамата извън иконичната им роля българинът е сурово ирационален – свещениците единодушно бяха заклеймени като “талибани”, медиите не се умориха да ги канят в една неизменно вменена им роля – на твърдоглави рушители на светлината и добротата, въплътени в образите на Ванга и Дънов.

“Средновековие”, “лов на вещици”, “православен фундаментализъм” бяха най-меките клишета, използвани, за да изразят нещо много просто. Една група хора изповядват неща, несъвместими с вярванията на друга група хора. Това именно се опитаха да кажат свещениците на религиозно индиферентните (щом става въпрос за църква) и силно докачливи (щом става въпрос за “добрина” и “светлина”) българи. Оказа се непомерно трудно и неблагодарно да заявиш себе си като различен от останалите; да очертаеш границите на собствената си вяра (а такова очертаване неизменно оставя извън границите нечии други вери) или да кажеш простичко: не приемам това и това за ценно, нито за правилно, защото влиза в противоречие с вярата ми.

Като общество реагирахме шумно и като под хипноза. Развикахме се за приноса на Ванга и Дънов в световната… (не знам какво, добавете сами – култура, духовност, карма – по избор), напомнихме на твърдоглавците какво (май не) бил казал Айнщайн за Дънов (ние с тази комплексарщина ставаме и лягаме; та има ли нещо по-важно от това кой какво е казал за нас?!) и категорично отказахме да слушаме аргументи, библейски цитати и разните му там православни богословия. За какво са ни? Казал ли е нещо Айнщайн за тях? Не е.

Само едно не разбирам. Защо, на фона на обществения възторг пред тези двамата, не се отправи едно аргументирано предложение пред всички религиозни институции в страната (по списък от Дирекция по вероизповеданията) за полагащото им се възвеличаване? Така Ванга може да бъде призната за блажена от Обществото за Кришна-съзнание, а Дънов – обявен за реинкарнация на всичко прекрасно от еврейската общност примерно. Защо не потърсихме одобрението на която и да е друга религиозна общност, учение, институция за тия двамата? Защо толкова болезнено приехме очевидното – че именно Православната църква не ги смята нито за светци, нито даже за имащи нещо общо с нея?

Питам и си отговарям сам – защото вслушването в тихи, но категорични гласове изисква най-малко две неща: 1) да искаш да разбереш и 2) да можеш да слушаш нещо друго извън себе си.

Списание Свет, бр. 1/2011