Март

Някакво пошло пророчество
тегне над този следобед.
Може да е от пеперудата
с нейния хълцащ полет.

Може да е от вятъра –
мартенски, пърхащ ялово,
дето подритва преспите,
мръснодалечни от бялото.

От ревност небето е сухо,
март е любовник ненужен.
Дърветата голи притихват
и звуци далечни слушат.

Някъде нещо се случва,
някъде тлее бъдеще.
Но днес просто дочаквам
слънцето.
Ярко.
Разпъващо.

Днес просто крача си същия,
сурово и твърдо облечен.
Още са дни за мълчане.
Дните за смях са далече.