Следи от стъпки

Едно дърво във мен расте.
Превзема ме отвътре.
Но страх от ветрове попътни
и двама ни внезапно бе обзел.

И бързо губим цвят и очертания
и в две различни пропасти сме вече –
над мен небето в синьо се облече
и аз забравих старите терзания

за тази наша пролет непостигната,
за топлите гнезда, за клоните любящи,
на птиците за бързата изящност
и за земята, дето ги убива.

А ти… Ти все така се къпеш
във млякото на уличните лампи.
Обичам тази гледка странна,
Но да танцувам с теб е твърде късно.

Ето – закъсняла жътва,
разделен час…
В задушен въздух всеки бяс заглъхва,
солта белее като кости между нас

…Отново губим цвят и очертания
и две различни пропасти сме вече,
но ти не казвай: “Няма го, замина!”
Но ти не казвай: “Няма го, далече е!”

Едно дърво във мен расте.
Превзема ме… И утре
благословена светлина ще рукне,
над нивите ще блесне ден,

Всяка сутрин за теб ще осъмвам,
ще ме стига сънят сред тревата;
ще нехая дали пътя съм сбъркал.
Потърси ме с очи чак когато

от полето, от нас ненагазено
отлети и последният щъркел,
[щом врабчето изпие от локвата
и последната глътчица слънце.