Песен на мъртвите | Song of the Dead

Стихотворението на Р. Киплинг Song of the Dead (част от по-голямото произведение Song of the English) прочетох от една съветска антология на англоезична поезия в края на 80-те години на миналия век.

Всяко завоевание си има цена; за всеки сантиметър отвоювана територия от “врага”, който и да е той, плащаме с частица от себе си. Духовните измерения на поемата започнаха да ми се изясняват много по-късно.

Музиката написах още в гимназията, май бях 9 клас. Два гласа и “три акорда на китара”. Интересно се получи: ученик в дълбоката българска провинция пише музика към текст, писан в началото на 20 век от англоезичен автор от колониите на Великобритания, като чете текста в издание на една все още неразпаднала се империя; самата песен се появява почти 20 години по-късно…

Ето текста (не е цялата поема, само тази част, която използвах за песента):

We were dreamers, dreaming greatly, in the man-stifled town;
We yearned beyond the sky-line where the strange roads go down.
Came the Whisper, came the Vision, came the Power with the Need,
Till the Soul that is not man’s soul was lent us to lead.

As the deer breaks — as the steer breaks — from the herd where they graze,
In the faith of little children we went on our ways.
Then the wood failed — then the food failed — then the last water dried —
In the faith of little children we lay down and died.

On the sand-drift — on the veldt-side — in the fern-scrub we lay,
That our sons might follow after by the bones on the way.
Follow after — follow after! We have watered the root,
And the bud has come to blossom that ripens for fruit!

Follow after — we are waiting, by the trails that we lost,
For the sounds of many footsteps, for the tread of a host.
Follow after — follow after — for the harvest is sown:
By the bones about the wayside ye shall come to your own!