Мистагогия

Кой сред отливите звездни е последният ми пристан?
Нине и присно
пред Кого коленича,
на Кого ли се моля
и в мене кой молитвата мълви?

Ти си аз и аз съм Ти.

Авва, Отче.
Сърцето Те вика.
Този вопъл бистър и топъл
удря по Твоите порти корави и праведни.
Не от болка с ръцете си търся олтара Ти.
От мълчание вая най-чудни молитви
и очите ми само към Тебе мълвят

Може би от скъсаната риза на безкрая
ще се търкулне раят някой ден във скута ми.
Внезапно залутани,
от неверни икони светците ще гледат –
бели от пост, жълти от ревност –
и толкова хубави

Авва, Отче.
В кандилния пламък
не прочитам ли име,
не дочувам ли глас,
не откривам ли знак,
не дочаквам ли среща?
Не пропускам ли нещо
все пак?