Езеро

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>>

Върхът обича свойто езеро. Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината слезе, от жажда камъкът забравя свойто име.

Отварят се води – библейски кладенци. Очи се срещат, тъмни от дълбокото
и примирени, слягат се пейзажите. Върхът потъва – сбъднато пророчество.

Ако си връх, придумай тази нощ небето да се превърне в сребърна жарава,
да светне езерото под нозете ти и всичките звезди да бъдат падащи.

Ако си езеро, стани началото и края за своя връх – да трепне в теб и да потъне.
Ще се отпиете, ще се познаете – до бяла кост, до смърт и сухо дъно.

Не се страхувай, дъно всъщност няма. Смъртта от суша е понятие обречено.
Ала побързай – вечността си тръгва рано. Водата не остава дълго в шепите.

Водата търси свойта жажда. И разбирам, че няма в нея нито памет, ни прокоба;
че просто трябва да отпия. Коленичил.
И как не мога, Господи, и как не мога…