Мариам

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.

Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали?

Детето те познава, както язовир познава дигата,
както слънцето познава климата –
така ще бъде винаги, нали?

Заплиташ мрежи от мълчания
да уловиш света,
живота да изтеглиш от дълбокото.

Сънуваш камъни, сънуваш рани,
сънуваш кръстове, нали?

Далеч е Назарет от океана.
Притихвам в пясъка,
ще чакам някога да ме родиш.