“Помня Едем”, стихосбирката на Данка Калчева

Изкушавам се да виждам неслучайности в издаването на тази стихосбирка.

Не ще да е случайно, че Данка Калчева е детска учителка. Педагог. Изначалната етимология на думата ни отвежда към “този, който води деца”. Накъде водят стиховете на Данка и кои са децата?

Първо, тя самата пише някак детски. Тя самата е и водачът, и детето, което е водено. Детската ѝ душа е водена от копнежа по Бога по пътеки колкото утъпкани от вековете църковен духовен опит, толкова и трудно-трънливи и отварящи се милостиво пред всеки лично, поотделно и съкровено. Детето-жена Данка ни припомня ненатрапливо, с една “небесна учтивост” (по Сергей Аверинцев) първозданното удивление на младата човешка душа пред чудото на Битието – и Божието, и човешкото.

Стиховете й са привидно несложни, подвеждащо еднозначни, водещи в онези тайни места, където “водата е наистина вода, а в нея – паметта на бездната” (отново Аверинцев) – в онази пред-Едемска блаженост на езика, където нещата съвпадат с имената за тях; в езика на първите хора, назоваващи за пръв път света, сътворен за тях.

Второ, връщайки се към педагогическата отпратка, децата сме ние, нейните читатели. Данка ни казва просто: “Тръгнете с мен”, а пътят е към Онзи, Който Самият е Пътят, Истината и Животът.

В името и фамилията на авторката (надявам се да ми прости тази фриволност) има намек и за дар (Божият дар на съществуването), и за кръщелните води на реката Йордан, и за пръстта, от която сме направени. Всичките й стихове някак се връщат все там – в началото на света, в началата на нещата, в онази непостижима тайна на Сътворението, и особено на Човекотворението. Целият велик библейски разказ по-нататък, предаден в тази подвеждащо малка книжка – падение, братоубийство – та до ден-днешен – носят отпечатъка на едно изначално удивление пред чудото на първото “Да бъде”.

Дали ще пише от страната на жената до Адам, помнеща Рая “от гърлото на жаждата” (“Близостта”) и копнееща за изгубената цялост, или ще реди думи от страната на преживелите Вавилон (“Вавилонски думи”), Данка успява да постигне в стиховете си някаква пределност – на словото и на усета, на библейските архетипи и на разбирането за нашата обща падналост. В стиховете ѝ библейското не е дидактично; в стилистиката ѝ няма нищо повърхностно или клиширано. И всичко това е постигнато с най-трудните сечива – тези на кратките словесни форми, на изреченията-изваяния, на образите-графики.

Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете й са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват (“Къде е робството”). Не бих ги определил с клишето “тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси” – защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия.

Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх – внимателно, будно и умно – защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ви очаква.

Приятно четене.

23 март 2018 г.