Две песни на Краси по мои текстове
Краси Първанов, един поет с китара, на когото и дължа, и държа много, продължава да прави песни по мои текстове. След “Последният пророк” Краси посегна и към “Молитва” и “След сто години” – и мисля, че се получиха много красиви парчета:
Поредната православна шизофрения….
Религия за слабаци…
Най-голямото извращение съществувало някога….
Г-не, да знаете какво удоволствие ми причинява злорадството, че ще си пукнете с тъпата идея за Бога, докато Бог няма и не е имало…
Почти божествен екстаз…защото изпускате единственото на тази земя тичайки подир празни химери….
Вярвайте, аз ще ви се смея, това е почти единственото ми удоволствие…
Цитат: “Г-не, да знаете какво удоволствие ми причинява злорадството, че ще си пукнете с тъпата идея за Бога…”
Не разбирам причините за злорадото удоволствие. Ако приемем, че сте прав, вие ще пукнете без тъпата идея, аз ще пукна с нея. Какво ви радва точно?
И аз съм от тези, които с най-голяма радост в сърцето “ще си пукнат с тъпата идея за Бога”, която ми носи топлината и слънцето в живота, а ще ми донесе и много повече след това… Но и нищо да не ми носеше след това, пак щях да копнея за нея! Става ми тъжно за хора като господин Марков, питам се какво ли е да живееш в такава безпътица – не знаеш откъде идваш и накъде отиваш… а най-жалкото е, че въпреки това се чувстваш “силен” и от кое точно?.. Щастлива съм, че съм от “слабаците”, защото тогава до мен е Най-силният:) А стиховете на Пламен са прекрасни!