Есен
Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.
Навярно дълго ще боли така,
че заледените капчуци
ще тропат по студените стъкла
на пролетта, за да ги пусне.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели в душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
Всяка следваща есен те преследва през парка,
все по-близо ходилата й тупкат по шумата –
ти си само в едно тънко палто
да те пази от нейните думи.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели в душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
1999
Пламка, една от най-нежните мелодии, които съм те чувал да свириш!както често ми се случва с песните ти, не успях до край да разбера текста. просто нещо много свежо и леко отвъдно. слушам със затворени очи и политам – леко нагоре и някъде натам, където, знам ли? – чака есента, пълна с надежди и с най-любимите ми залези…
виж дали ще ти хареса това стихотворение, май има някакво съзвучие (въпреки че моя текст е пак религиозен – не мога да избягам от себе си. само не знам: дали това са пословичните капаци на коня или просто плънката между Алфа и Омега?) :
Тръгвам.
Самотите се събират по жиците
и отлитат но юг.
Много са.
Като шумата под краката ми.
Тъпча ги.
Сред последните капки дъжд
и първите аромати
на загниваща дървесна кора.
Есен е.
Пробиват си път лъчите
на позакъснелия изгрев.
Подухва.
Открива се бялото чело
на планината,
боровите рамене,
пъстро-нагиздената, буйна снага.
Вървя.
Самотите мляскат безпомощно,
в такт със стъпките ми.
Не могат да ме погълнат.
Нито идните бели дни.
Нито бурите с въпроси без отговори.
Защото…
Е, Ти знаеш защо.
Само Ти.
Благодаря за разходката.
Беше хубаво…
Ноември’06.
М-да, за пореден път се убеждавам, че пуезията не ми е в кръвта, а е далеч от мен. Гледам, чета… и нищо не разбирам. Ми, пън съм си. Затова учителката по литература ми надуваше тромбите…