Jamendo – моето малко откритие

Как да качваме музиката си в Интернет? Този въпрос гложди доста български бардове, и с основание. Повечето вече разбират, че представянето им в световната мрежа не е просто “визитна картичка”, а пълноценна изява пред (така лелеяната) Голяма Публика.

Трудностите, пред които се сблъсква нашего брата (и сестра) опират до две основни неща – чуждите езици и техническата грамотност. Мрежата е доминирана от английския език и възможността за публикуване в сайтове за авторска музика зависят много от способността ни да се ориентираме в едно непознато за мнозина езиково пространство. Колкото до техническата грамотност – тя касае привидно сложния път от музиката в главата на барда до сътворяването на вездесъщата “ем-пе-тройка” (MP3) – най-универсалният формат за разпространение на музика в момента.

В тия две отношения съм късметлия – оправям се и с английския, и с интернет технологиите достатъчно, за да си реша въпроса с присъствието на музиката в мрежата. Затова и пиша този постинг – белким помогна на някои от вас да свършат тази важна работа.

И докато технологията на записване на музика в домашни условия (както записвам аз) изисква малко повече обяснение (и тях ще споделя при първа възможност), изборът на подходящ сайт за публикуване на вече готовата музика може да ви отнеме доста време и нерви.

Интернет буквално бъка от сайтове, където можете безплатно да публикувате музиката си. Как да се ориентираме в джунглата?

Първият въпрос, на който трябва да си отговорите: с кого искате да споделяте музиката си? Това звучи на пръв прочит безсмислено (“Ами с всички!”), но не е така. Самото качване на файловете с музиката ви в мрежата не ви води никъде, ако връзките към тези файлове не са на видимо и популярно място, което се посещава от хора с определени музикални търсения и интереси. Ако вече разполагате със собствена страница и прослушването на МП3-ките ви в рамките на личния ви сайт напълно ви задоволява, няма смисъл да четете по-нататък. Само един мъничък съвет: щом не ви се занимава с нищо друго, направете нещо просто, но много полезно – индексирайте музикалните си файлове в някои от големите сайтове за безплатно индексиране на музика.

Как става това?

1. Докато мп3-ките са още на локалната ви машина (домашния компютър), преди да сте ги качили в сайта си, редактирайте техните т. нар. ID-tags. Това са едни невидими от пръв поглед думички, които са вградени в самата мп3-ка. Ако ползвате Windows, с десния бутон на мишката кликнете върху файла, отидете на Properties. Сега огледайте всички параметри на файла – име на автора, година на издаване, заглавие на песента, жанр и т.н. Редактирайте или въведете липсващата информация. За предпочитане е това да стане на латиница или направо на английски, за да улесните търсачките в последствие.

2. Като затворите прозореца с нанесените редакции в мп3-ката ви вече ще са вградени необходимите “тагове”. Прехвърлете файловете в личната си страница. В зависимост от това как сте си устроили страницата, това прехвърляне може да стане по различни начини, но щом вече поддържате страница, обясненията са излишни. Единственото, на което трябва да обърнете внимание: пътечката, която води до файла в интернет. Това може да бъде нещо от рода на http://moiatastranica.com/muzika/ – ако не сте сигурни, или някой друг ви прави страницата, обърнете се към този, който разбира, за да сте сигурни в пътечката и си я запишете някъде. Става въпрос за пътечка до директория, не до конкретния мп3 файл!

3. Вече сте готови да “кажете” на индексиращите сайтове за местонахождението на музиката ви. Препоръчвам ви за целта сайта Seeqpod.com като сравнително лесен за работа. Отидете на сайта Seeqpod, и по-специално тук:

4. В горния десен ъгъл кликнете на “Submit site” (предложи сайт) – това е стъпката, която ще “каже” на търсачката за вашите файлове. В отворилата се кутийка “URL” въведете пътечката до директорията с вашите песни, натиснете “Submit”. Това е.

5. Не очаквайте песните ви да се появят веднага; понякога отнема ден-два, докато търсачката “пропълзи” адреса, който сте й дали. След няколко дни проверете дали сте индексирани – в същия сайт въведете някоя от ключовите думи, които въведохте (виж т. 1) и, ако всичко е наред, песните ви трябва да излязат в резултатите, готови за прослушване от цял свят.

Какъв е смисълът от горното упражнение? Ами този: без излишни усилия и без да качвате музиката си в други сайтове, тя е станала много по-откриваема. Сега всеки, който ползва Seeqpod, ще попадне на мп3-ките от вашия сайт, когато въведе съответните ключови думи (например “бард”) – стига да сте били далновидни при определянето на “таговете” (виж пак т. 1).

Качване на музика в специализирани сайтове

Много от вас вече имат издадени дискове, които продават (по-често раздават :-)) на фестивалите. С минимум усилия можете да направите албумите си виртуални, тоест, да ги качите цялостно или частично в интернет. При това, забележете – ако ви притеснява въпросът с авторските права, или пък не желаете по някакви причини музиката ви да се лее и сваля свободно по интернет, имате възможност да ги качите там напълно комерсиално, тоест всеки, който иска да слуша албума ви, да си плаща за това. Лично аз не съм привърженик на подобна политика на разпространение, но тези, които искат и мислят, че могат да продават музиката си, имат чудесни възможности да го правят през интернет.

За тия последните най-подходящият сайт за целта е Last.fm. Това, което трябва да направите предварително: уверете се, че песните, които ще качвате, са кодирани като мп3-ки с определено качество. Качеството на мп3-ката се вижда по същия начин – с десен клик на мишката върху файла. За сайтове като Last.fm ви е необходимо кодиране с качество поне 192 кб/сек. Ако тепърва ще си произвеждате мп3-ки от вече записан аудио-диск, ще ви трябва малка безплатна програмка. Понеже вече не ползвам Windows, по смътни спомени отпреди две-три години: имаше една такава, казваше се CD-ripper, потърсете я с някоя търсачка, свалете си я и я накарайте да преобърне аудио-диска ви в мп3-ки. (Не забравяйте да си оправите таговете – отново!)

За да използвате пълните възможности на Last.fm, е необходимо доста сериозно четене в самия сайт. Тук ще кажа само, че там можете да публикувате музиката си само за слушане, за слушане и сваляне (безплатно) и за платено слушане и сваляне. Ето как изглежда моят профил с музиката ми в този сайт: цък!

Виждате, че музиката там е организирана по албуми; в прозореца вдясно са песните, които могат да се слушат. Сайтът позволява да подберете както ваши, така и чужди песни, да си ги организирате в подходящ списък (playlist) и да включите този списък във външен сайт – например, във вашия блог или лична страница.

Предимства на Last.fm: 1) изключително популярен; 2) възможности за комерсиално публикуване; 3) управление на повече от един автор или лейбъл; 4) много възможности за популяризация
Недостатъци: изисква доста ровене из функциите, сложен за навигация.

Друг сайт, който съм ползвал: music.download.com. Според статистиката, песните ми там са прослушвани 7 400 пъти, което, съгласете се, е доста сериозна аудитория. Проблемът ми с този сайт: има ограничение за броя на песните, които могат да се качват. Процесът на качване е най-сложният от всички сайтове, с които съм работил. Мога да го препоръчам на хора с железни нерви, висока интернет-грамотност и малко на брой песни. Един профил в този сайт изглежда така: цък!

И накрая – моят фаворит: Jamendo.com!

Към него ме насочи Jim Guittard, американец, който живее в България, свири, пее и преподава английски в Перник (ако е рекъл Господ, ще го видим и чуем на фестивала в Ловеч). Джим е публикувал три свои албума в Jamendo, можете да ги чуете оттук.

Jamendo се оказа най-лесният за работа сайт за авторска музика. За броени минути качих повечето си песни, организирани в два албума. Модерацията (преглеждането и одобрението от служител на сайта) отне няколко часа – и voila! – албумите ми бяха онлайн. Сайтът е от Люксембург, поддържа основните европейски езици, оказа се много толерантен към заглавия и описания на кирилица (нещо, с което другите сайтове трудно ще се похвалят). Единственото, което трябва да имате предвид: качват се не мп3-ки, а некомпресирани звукови файлове (wav, aiff) – но това не е никакъв проблем, защото всички програми за конвертиране на аудио дискове поддържат тези формати. В краен случай, ако музиката ви е само на мп3-ки, можете да обърнете самите мп3-ки във wav-формат – малко бамбашка упражнение, ама като няма друг начин…

Още една приятна екстра на Jamendo – към всяка песен можете да публикувате и текста й.

Публикването на албум, качен в Jamendo, на друг сайт, е фасулска работа – докато разглеждате албума, вдясно се появява готов за копиране код, който можете да пейстнете във всяка страница на външен сайт – и албумът ви ще се появи в цялата му прелест, с обложка и всичко. Ето как изглежда това на практика (моите два албума):

И така, препоръчвам горещо Jamendo.com на поетите с китара – лесно е, приятно, бързо и, ами, красиво 🙂

Ако някой се възползва от споделеното в този постинг, нека ми прати линк към публикуваните си песни или албуми – ще се радвам да ги чуем всички в “Поети с китара”. Приятно качване!

Пламен Сивов