Светлана и Атанас Стоянови – бургаското семейство бардове

“Жени за обединена Европа”, Димитрина Христова

Семейните двойки-поети с китара в България се броят на пръсти, а в групата на бургаските бардове Светлана и Атанас Стоянови са единствени. Те неизменно печелят феновете и с лекотата, с която си служат с китарите, и с поетическата си дарба, както и с хармонията, която се излъчва от тях като двойка. Познават се от 20 години, през повечето от които са женени.

Светлана и Атанас Стоянови – бургаското семейство бардове: ”Пишем така, както чувстваме”

Тя хванала китарата, защото нямала пиано, а той- за да избяга от казармата.

Семейните двойки-поети с китара в България се броят на пръсти, а в групата на бургаските бардове Светлана и Атанас Стоянови са единствени. Те неизменно печелят феновете и с лекотата, с която си служат с китарите, и с поетическата си дарба, както и с хармонията, която се излъчва от тях като двойка. Познават се от 20 години, през повечето от които са женени.

– Известни сте като единствената семейна двойка-поети с китара в Бургас, но това не е основното ви занимание. Какви са вашите професии?

Светлана: – Имаме фирма, която носи името на по-голямата ни дъщеря Ариана. Занимаваме се с ландшафтна архитектура – проектиране на градини, дворове, паркове. Много ми харесва професията ми, защото да направиш нещо, което е свръзва човека с природата, е най-голямото удоволствие.

Атанас: – Човекът не си дава сметка какъв комфорт му осигуряват растенията. И когато в един момент по някаква причина ги няма, тогава разбира, че му липстват. Това едно психологическото усещане за нашата професия. Към това се добавете естетиката, красотата, полезността, дизайна, чистият въздух и всички други аспекти, които служат на човека. Ландшафтната архитектура, независимо дали върху парче земя или по-голяма площ, винаги е във връзка с растенията.

– Малко са семейните двойки, които се занимават с едно и също нещо, а имат и еднакво хоби. Вас музиката ли ви събра, или открихте, че и двамата я обичате след като се запознахте?

Светлана: – Песните ни събраха. През 1986 година пеехме във Варна в една група за политически песни наши авторски творби. Групата се казваше “Полет`86” и неин ръководител беше Людмил Димитров. Много години по-късно направихме семейство. През този перод ходихме по концерти и интересите ни бяха свързани с хобито, а не с професията ни.

– Защо толкова много години изчакахте, преди да се ожените?

Атанас: – Ами, за да си походим. След това групата за политически песни се разпадна. Аз отидох да следвам ландшафтна архитектура в София, Светла остана във Варна и така известно време бяхме разделени. После започнахме да си ходим на гости и през този период на пътувания София-Варна решихме, че няма смисъл да сме разделени. Това пътуване е описано в моята песен “Влакът за Варна”. Накрая създадохме семейство.

– Кой от вас е от Варна и как попаднахте в Бургас?

Светлана: – Аз съм от Търговище, а Атанас от Ямбол. Когато се запознахме и двамата учихме на неподходящо за нас място, във висшия инженерен университет, който впоследствие напуснахме. Наско започна да учи озеленяване, а аз икономика. След като завършихме отначало отидохме в Пловдив, а после във Варна. Там не намерихме средата която търсихме, най-вече творческата и се преместихме в Бургас. Иначе нямаме нищо общо с Бургас, никакви роднини нямаме тук.

Атанас:- Не е вярно, че нямаме нищо общо с Бургас. Светла може да няма, но аз имам, понеже съм служил тук. В благословената казарма в к-с “Изгрев”, която вече я няма, намерих приятелите, заради които реших да се преместим тук. Наистина много ни помогнаха, когато дойдохме.

– Откога свирите на китара и пеете?

Светлана: – Аз започнах с пиано и първите си песни направих на този инструмент. После докато следвах, по квартирите нямаше пиана. Трябваше да се науча да свиря на някакъв нов инструмент, който лесно да пренасям от квартира на квартира и това беше китарата. Имах инструмент под ръка-наследих китарата, на която е свирила баба ми и която е уникална, изработена в 16 век. Моята баба ме беше научила още в 10-11 клас да свиря някои по-елементарни неща. После започнах да участвам в групи, да свиря, да пея и да правя авторски песни.

Атанас: – Аз съм с китара от казармата, понеже тогава даваха отпуски на този, който има музикален инструмент, за да отиде да си го вземе. Аз имах, но не можех още да свиря. Обаче заявих, че мога, а един приятел каза: “Абе, аз ще те науча на две на три”! И така си взех отпуск. Оказах се обаче безкрайно некадърен -отне ми цяла година да се науча що-годе. Помогна ми много, че харесвах песните на Висоцки и по тяхно подобие започнах да пиша и мои песни за живота в казармата и др. Така започнах да измислям и свои акорди и си обогатих свиренето. После в студентските години написах много песни, понеже имаше много слушатели: по купони, различни събирания, акомпанименти на поетически рецитали.

– И двамата ли пишете поезия?

Светлана: – Аз пиша само музика, като издирвам чужди текстове. Така, че може да каже, че не съм 100 процента бард.

Атанас:- Музикантът в семейството ни е Светлана. Когато попадне на хубав текст, веднага прави хит, докато аз правя каквото мога в музиката. Но пък абсолютно твърдо и коректно се отнасям към текстовете. Колегите-бардове не смеят да си нарекат текстовете поезия, но аз смея да кажа, че пиша поезия. Не мога обаче да кажа, че съм музикант и че от моите неща могат да станат шлагери.

– В момента сте незаменима част от групата на бургаските бардове, с които ви свързват не само музикалните интереси, но и искрено приятелство. Как се запознахте с тях?

Светлана: – Тръгнахме на една сбирка с фантастите в Пазарджик, която се нарича Булгакон. Беше ни много приятно, научихме много интересни неща. В един момент след официалната част се оформихме на групички, извадихме китарите и тогава се запознахме със Комата – Светлана Комогорова, която е една от най-добрите преводачи на фантастика в България. Тя, когато ни чу, каза: “Ама вие не знаете ли, че в Бургас има една доста голяма група от най-добрите бардове!? Я да ви запозная аз с тях”! Веднага след сбирката Комата се качи с нас на колата, дойде в Бургас и се обади на групата. Повика ги всичките в къщи и така започнаха нашите “Срещи в кухнята”.

Атанас:- На сбирката в Пазарджик ни заведе нашият приятел Янчо Чолакав от Бургас, който пише фантастика и се познава с Комата. Така, по тази пътека – Янчо-фантасти-Комата, се запознахме с бургаските бардове.

– Доста от песните ви са оценени от музикални специалисти като професионални. Защо не се продават ваши записи?

Атанас: – Студийни записи имат само един-двама човека. Малко гордост има в бардовете, че не трябва да си плащаш сам, за да бъдеш издаден. Ние не сме графомани. Ако някой издател ни хареса и поиска, може да напрви наши записи. Иначе имаме всякакви непрофесионални записи, правени къде ли не: в къщи, на концерти, на сбирки и т.н. Това е много дълга тема, която засяга какво се издава в момента в България и на какво ниво е.

– Може ли вашата музика да бъде алтернатива на фолка?

Атанас: – За съжаление, не. Докато фолкът е масова музика, бардовата песен е за клубни и фестивални изяви. С фолка трябва да се борят други жанрове като рокмузиката. Не можем и не бива поетите с китара да излизаме в масовката.

Светлана: – Във всички останали стилове може да има по-добър и най-добър, но при бардовете не е така. Всеки бард си е характерен сам за себе си и трудно може да има повторяемост. Трудно може да се каже, че някой бард прилича на друг и така те заедно да оформят един стил. Публиката, която е привлечена от отделните бардове също е различна-от хора с различна възраст и интереси. Много рядко на концерт, обединяващ няколко бардове, публиката харесва всичко. Тя ще си хареса един-двама, но не и всичко, защото бардовете се различават.

– Какви песни пишете и към кои жанрове бихте ги определили?

Светлана:-От нас двамата Наско има по-голямо и интересно творчество и повечето песни които пеем, са негови. Аз рядко пея свои песни. Обикновено изпявам най-новата, защото старите вече са ми омръзнали. Моите песни бързо ми омръзват, докато в Насковите има мисъл и хубава мелодия и затова ги предпочитам. В повечето случаи те са свързани с измислени светове, където на героите нещо им се случва. Затова Наско го наричат “Фантаста” и “Приказният”.

Атанас:- Ицо Граматиков казва, че аз съм най-добрият разказвач, понеже при мене винаги има сюжет, герои, някаква случка. Като музикален жанр “скачам” в три посоки: Едната е сатира – например как се пътува с “Диана-експрес” от София за Ямбол и какво се случва там: с ченгето, с изпитите бири, с белота, който се играе. Там не се налага да правя сложни музикантски работи. Има само едно “дрън-дрън” и разказът си върви. Това е ала Висоцки. Другото е от типа “Фантазия”: приказни герои, нощни духове, старата гора, феи, нещо става. Там вече музиката е друга, звучи много богато, даже има опити песните да се направят с много инструменти. Имам и песни, които определям като твърда романтика. Те са като животът на рицарите, който е тежък, но романтичен. Или жанровете, в които пиша са сатира, лирика и твърда романтика.

– Когато човек ви гледа на сцената, има чувството, че между вас има пълна хармония не само там, но и в къщи. По-лесно ли се решават семейните проблеми, когато и двамата съпрузи свирят на китара и пеят? Имало ли е случай например, вместо да избухнеш в гняв, да засвириш?

Светлана:- Когато в едно семейство двамата имат общи интереси, свързани с изкуството, а не с материалното, всичко е малко по-лесно и отношенията са малко по-красиви. В никакъв случай не мога да кажа, че се караме пеейки, или, че пеейки, забравяме за споровете! Не, спорове имаме достатъчно- като всяко нормално семейство. Но при нас контактът не е загубен, ние можем да си говорим. И с допирните точки на хора, интерисуващи се от изкуство, и по отношение на работата.

Атанас:- Признавам, че е имало случаи, когато съм бил ядосан на Светла и съм грабвал китарата – да пея разбира се. Тя много хубаво го каза и аз почти нямам какво да добавя. Наистина, да се занимаваш с някакво изкуство: дали като го правиш, или си любител-критик, това те обогатява и гледаш по-философски на нещата. И тогава един спор от типа: “Купи ми това” или “Нямам пари” и др. подобни някак се поразмива в тези хубави други светове. Тоест, предполагам, че занимаването с изкуство помага много на семейните отношения, а щом е така, помислете си какво става между хората в обществото.

Светлана: – Аз искам да добавя нещо от себе си като жена. Да имаш до себе съпруг, който твори, това означава, че той е човек, който се развива и е интересен. Всеки ден има някаква изненада. Иначе е банално – животът ни е с грижите за децата, като всички останали семейства. Но ето тези плюсчета разнообразяват ежедневието и не си омръзваме, а това според мене е най-важното при една двойка.

– Децата ви държат ли вече китарите в ръце?

Светлана: – Синтерзаторът –да. Китарите са им малко големи и ги болят пръстите, но правят опити. Имат желание, а голямата- Ариана, започна вече да пише собствени стихчета и се мъчи да прави свои песни. Малката Магдалена обича да пее, но още не е ориентирана какво иска. Още е твърде малка, само на шест години. Иначе всички пеем, цялото семейство.

Атанас:- Магдалена е много музикална. Мисля, че нещата които чуват от нас и нашите приятели им харесват много и ще се присъединят към нас. То е естествен процес, но не съвсем, защото външната агресия от чалгата е много голяма. Но децата много бързо се ориентираха. Имали сме случаи, когато Ариана е отказвала да остане в ресторант, защото там се е свирило чалга.

Светлана: -Ние не сме амбициозни и агресивни родители. Показваме им какво можем и хубавите за нас неща, обаче ги оставяме да изберат те.

– На концерти ваши фенове припяват заедно с вас песните ви. Не сте ли мислили да издадете текстовете, за да се пеят от всички които ги харесват?

Атанас: – Имаме стихосбирки “Самиздат”, но вече има нещо налице. Друго е, започваш да се уважаваш повече. Сега предстои издаването на обща стихосбирка. Има и предложение от нотариус Кожухаров да издадем обща стихосбирка джобен формат, която той кръсти “Стих в шепа”. Може би скоро ще стане реалност.

– Кога ще бъдат следващите ви концерти и как могат желаещите да ви чуят да се информират за тях?

Атанас:- Един от концертите ще бъде на нашия координатор Христо Граматиков, а следващата голяма изява е фестивалът през месец септември в Ловеч. Той е на много високо ниво и е с международно участие. За концертите ни може да се получи информация в галерия „Богориди” на ул. Богориди, 48.

Светлана: -Имаме желание пак да направим един сборен концерт в Бургас през лятото. Миналата година беше посветен на Висоцки и мина много добре. Най-голямото ни желание е да направим фестивал на бардовете и в Бургас. Трябват ни само шест хиляди лева, но засега не успяваме да намерим.

Атанас: -Понеже всеки от нас си има работа и не му се плаща да пее, стиховете които се пишат са много искрени и истински. Така, че ако някой иска да чуе нещо истинско, правилно, некомерсиално, незализано и измислено с фантазия, това е мястото. Тук не се пише, за да те чуе някой и да издадеш диск; за слава, имидж и пр. Тук се пише, защото така си го го почувствал. Май наистина са малко тия места днес.