Литературно-музикална вечер в памет на Булат Окуджава

словеса, славимир генчев

На 13 юни 2007 г. във Военен клуб в Ловеч, бе отбелязан Денят за памет – 10 години от кончината на световноизвестния руски бард Булат Окуджава, починал на 12 юни 1997 г. в Париж.

Слово за творческата и житейска съдба на твореца произнесе начаникът на Военен клуб – Ловеч, Николай Василев. Пространно изказване по тази тема направи и известният писател Анатолий Гаранин, както и други интелектуалци от града и страната.

Концерт, включващ едни от най-хубавите песни на Булат Окуджава, изнесе директорът на БАРДФЕСТ-ЛОВЕЧ Милен Тотев. Николай Василев връчи от името на Министъра на отбраната д-р Веселин Близнаков на Милен Тотев грамота за завоювано първо място на Прегледа на любителското художествено творчество в Българската армия за изпълнение на популярна бардовска песен. Г-н Василев получи диплом за заслуги към движението на бардовете.

Събитието е документирано на филм, който предстои да бъде предоставен на желаещи към края на месец юни на ДВД формат. Милен Тотев има поети ангажименти за концертни изяви в тази връзка и в други градове на България.

За Булат Окуджава:

Булат Шалвович Окуджава е роден на 9 май 1924 г. в Москва. Баща му е грузинец, а майка му – арменка. През 1934 г. семейството се преселва в Нижний Тагил, където родителите са на партийна работа в градския партиен комитет и райкома. През 1937 г. и двамата са арестувани. Бащата е разстрелян, а майката заточена в Караганда.

Булат се завръща в Москва, където за него се грижи баба му. По-късно през 1940 г. заминава за Тбилиси, където живее при роднини. Още четиринайсетгодишен работи като статист в театъра и като шлосер, а по време на Великата отечествена война е стругар във военен завод. През 1942 г., още незавършил гимназия, заминава като доброволец на фронта. Отначало служи в минометен дивизион, а по-късно е изпратен на Северокавказкия фронт, където е минометчик и радист. Ранен е при град Моздок.

През 1945 г. е демобилизиран. Заминава за Тбилиси, където постъпва във Филологическия факултет на Тбилиския университет. От 1950 г. работи като учител в с. Шамордино, Калужска област. В Калуга е кореспондент и журналист в областните вестници „Знамя“ и „Молодой ленинец“. През 1955 г. родителите му са реабилитирани. Едновременно с това Окуджава се завръща в Москва, където участва в дейността на литературното обединение „Магистрала“. Редактор е в издателство „Млада гвардия“, а след това завежда отдел поезия в „Литературная газета“.

След 1961 г. напуска работа и преминава на свободна творческа практика. Живее в Москва. Съпругата му Олга Владимировна Арцимович е атомен физик, а синът му Булат Булатович Окуджава е музикант и композитор.

Окуджава преживява тежка сърдечна операция в САЩ.

Умира на 12 юни 1997 г. във военна болница в Париж.