Юбилеен концерт на Христо Граматиков

словеса, бина калс

Под наслов “Брегове на времето” на 15 юни се проведе юбилейния концерт по случай 60 годишнината на поета, барда, преводача, актьора, инженера, автор на няколко десетки проекти и книги, компакт дискове и едно откритие в областта на химичните рационализации – Христо Граматиков.

В препълнената зала на Дома на нефтохимика на гр. Бургас със слово откри г-н Евтим Цинцарски като председател на Съвета на ветераните-нефтохимици, а г-н Милан Ганчев прочете поздравителен адрес от името на Синдиката на българските нефтохимици “Лукойл”. Юбилярът, който събра толкова много хора на едно място сподели, че света е сцена, където всички сме актьори и предложи на зрителите в залата една кратка разходка по бреговете на времето. Време, което беше и часът на приятелите, дошли специално от всички страни на родината, за да уважат Христо. А именно с прекрасната си поезия и Милка Стоянова, с песен от последния конкурс на тема “Морски струни” и Емил Ангелов, Ирина Войнова, която говори и от името на четирите орисници на Христо, със Славимир Генчев и специалният подарък от Академия “ПоКи”, а също и с поздравленията на поета и ТВ водещият Ваньо Вълчев. По-късно на сцената се появи и Красимир Йорданов, който с неповторимото си изпълнение разчувства Христо и нас, зрителите, след това Веселин Щерев и неговата руска песен. Специален поздравителен адрес получи юбиляра и от Председателя на военния клуб – гр. Ловеч. Щафетата продължи Невен Кидеров с песента “Духът на дивия козел”, с младите приятели на Христо – Георги и Надежда, а така също и лауреатите на последното издание на “Днешните бардове” от Казанлък – Андрю Стубел и Светозар Колев. В концертът, продължил повече от два часа, взеха участие също Комата – Светлана Комогорова, Павлина Йосева, бургаската поетеса Зорница Петрова, Светла и Атанас Стоянови.

Празникът на Христо се превърна в един изключителен спектакъл, в който участници и зрители почувстваха магнетизма и невероятния творчески талант на един неуморим творец, актьор и бард.

Христо превърна сцената в едно слънчево пристанище, защото да твориш понякога е неизбежно, но изкуството е и като знаме, което се носи само с любов!