Един събор – много разочаровани

За в-к Дневник

Шестият църковно-народен събор, приключил преди дни в Рилския манастир, ще остане в историята като събор на разочарованието. Отлаган – в нарушение на църковния устав – почти три години, с обяснение „влошеното здраве на патриарха“, той имаше потенциал да бъде първият форум, на който да се поставят наболелите проблеми в църквата и да се разгледа сериозно нейното сегашно състояние. Тази възможност беше предвидена от анализаторите по няколко причини – първо, това щеше да бъде първият събор след промените, върху който нямаше да тегне мрачната сянка на разкола; след това идват нарасналият медиен интерес спрямо църквата (за съжаление, предизвикан повече от скандали, нежели от добри новини), наличието на добре артикулирани независими православни медии и общата криза на българското общество, което – разбираемо – все по-често се обръща към духовното в търсене на някакъв смисъл и изход от нелепицата, наречена „български преход“.

Напразни се оказаха обаче надеждите за истински дебат и духовно обосновано търсене на изход от кризата. Заваляха разочарования.

Първи се разочароваха самите делегати, които получиха проекта за поправки в църковния устав непосредствено преди събора – без никакво време да мислят или дебатират върху тях. Основополагащият документ на БПЦ трябваше да бъде основно преработен, но организаторите или не си бяха дали сметка за обема и характера на необходимото обсъждане, или целенасочено се бяха опитали да прокарат определени решения по стар тоталитарен маниер. Какъвто и да е бил случаят, бяха пожертвани ползите от едно задълбочено обсъждане – а това оставя лош вкус в устата.

Неприятно и незаслужено бяха разочаровани журналистите, които получиха отношение като към нахални натрапници на частно парти – съборяните решиха да не дават никакви изявления извън тези на официалния говорител – в духа на една непонятна и обидна конспиративност.

Разочарование отнесоха представителите на двата богословски факултета у нас – Софийския и Великотърновския, които еднозначно бяха изключени за в бъдеще от участие в църковните събори – едно решение, което поставя богословското съсловие извън средите, които взимат решения в Църквата. На фона на ясно изразеното желание от църковното ръководство за въвеждане на предмет “Религия – Православие” в българското училище, тази изолация на богословите вероятно ще затрудни допълнително и без това трудния диалог църква – държава по този въпрос.

Може би най-голямото разочарование от събора дойде от решението да се намали квотата на миряните в т. нар. Патриаршески църковно-народен събор, тоест в колективния орган, който избира български патриарх. Докато с едната ръка делегатите гласуваха думата “народен” да отпадне от името на висшия орган на църковно управление (защото терминът “църковно-народен” предполага, че народът не е част от църквата), с другата ръка лековато и необосновано се опитаха да зачеркнат същата тази богословска истина – че църквата – това е всъщност народът Божи – и да сведат управлението на църквата единствено в компетенциите на хората в расо. Това е опасна тенденция, защото затвърждава една особена “лаикофобия” (страх от миряните) в църковното ръководство и полага основите на естествената – и тъжна – ответна реакция – клирофобията…

Разочаровани ще да са били и онези, които са се надявали съборът да преодолее т. нар. старокалендарен разкол – отделянето на голяма група вярващи от Българската православна църква поради неприемане на новия календарен стил. Без особена аргументация, някак между другото и с нескрита досада предложението за връщане към стария календар беше отхвърлено и така беше пропиляна уникална възможност за обезсмисляне на разкола и възстановяване на църковното единство.

Патриарх Максим също бе разочарован – от предложението, дошло от един от най-близките му митрополити – за отпадане на пожизнения статут на патриаршеската длъжност и намаляване на изискуемата възраст за заемането й.

Засега дебатът за вопиющата нужда от по-добро управление – и на имоти, и на кадри – се отлага за едни по-добри времена. Съборът очевидно разочарова дълбоко и свещениците, които се надяваха на конкретни решения, свързани с мизерните им заплати.

Съборът ще продължи наесен с втора сесия. За съжаление, първата сесия отговори на обществените очаквания най-вече с хлопване на кепенците и самозатваряне. Официалната й част предизвика недоумения от определени присъствия и определени отсъствия – например, присъствието на “архонт” Слави Бинев и плътното отсъствие на Симеон Сакскобургготски. Фамилиарно-загриженото присъствие на атеиста-президент Първанов и странното отсъствие на директора на Дирекцията по вероизповеданията, богословът проф. Иван Желев. Както находчиво намекна една мирянка, има събори, които събират, и други, които разделят…