flashbacks
С напредването на възрастта интернет сякаш се превръща за мен от място за научаване на нови неща в хранилище на спомени; универсален килер за ровене за дежа-ву-та и източник за радост от откриването на отдавна забравени звуци, картини и текстове. Нещо от удоволствието да се заровя в старите си вещи от детството (случва ми се поне веднъж годишно, когато си отида в родния град и се затворя в старата си стая, сред чекмеджетата, преливащи от сантиментални за мене нещица).
Така намирам в мрежата музика, която съм чувал като малък – записана от средните вълни на радиото на отдавна изгубена касетка, но която е оставила “драскотинка в паметта ми” (Б. Христов). Тия драскотинки се оказаха много и повечето май са били оставени от добри лапички.
Наскоро се сетих за едно анимационно филмче, на което случайно попаднах преди има-няма 20 години. Историята на пеещия кит Уили. Няколко пъти рових за “singing whale” в мрежата, без особен резултат. Оказа се, че симпатичният кит не бил просто singing, пеещ, а Operatic – оперно пеещ! Открих го в YouTube, да са живи и здрави.
Сюжетът: във вестниците се появяват съобщения за пеещо морско чудовище, след известно време гръмва голямата новина: открит е кит, който пее опера! Учените се разделят на два лагера, а предприемчивият оперен импресарио Тети-Тати организира експедиция, за да убие кита – убеден, че чудовището е погълнало талантлив оперен певец, който може да се му донесе (на импресариото) огромен успех в The Met (Metropolitan Opera). Експедицията открива кита (който е убеден, че са дошли, за да оценят таланта му).
Накрая Тети-Тати убива Уили. На фона на “Валкюрите” (изобщо, филмчето е прекрасно откъм класически музикални образци – почти цялата история е изпята като ария; китът изпълнява партии от Севилския бръснар, Тристан и Изолда, Палячи и т.н.). Краят е особено въздействащ: разказвачът ни казва: не се сърдете на Тети-Тати, той просто не разбираше какво прави. Както бяха усетили и коментиращите филмчето, историята ни учи на много важна добродетел – да прощаваме. И да помним, че справедливостта се реализира в едно друго, по-добро измерение.
