Финансиране на социални дейности

Финансирането като фактор на успеха

Една от „класическите” български крилати мисли гласи така: „Дай ми пари, акъл не ми трябва”. В годините след прехода съм слушал позоваване на тази мисъл многократно – по стечение на обстоятелствата от много време се занимавам с нестопански организации и сред тях синдромът на финансовата панацея вирее с пълна сила.
И наистина, един от първите въпроси, които си задават новите организации, почти веднага след учредяването си е: „Откъде ще намерим средства, за да осъществим идеите си?”. Отговорът на този въпрос, според повечето неправителствени организации, отделя успелите от неуспелите. Така ли е наистина?
Опитът ми в нестопанския сектор ме научи, че значението на финансирането за успеха на една организация или един проект често се надценява. Пропуска се или се отдава много малко внимание на целия комплекс фактори и условия, които предопределят не само външния, краткотраен успех на организацията, но и нейната стабилност, гъвкавост, способността й да се приспособява към променящата се среда.
Сред тези фактори, които не са обаче тема на тази презентация, мога само да спомена някои:
1.  Човешки ресурс
Състоянието на човешките ресурси в една организация е ключов фактор, който оказва влияние върху всички останали нейни елементи и параметри – ефективност, адаптивност, адекватност. Една от първите задачи на всяка организация е да следи за развитието на човешкия си ресурс – чрез правилно поставена и провеждана кадрова политика, ясна система за оценяване на представянето (performance) на персонала, дългосрочна и краткосрочна стратегия за обучение на всички нива на персонала, възможности за растеж в организационната йерархия и др.
2.  Институционално развитие и организационно укрепване
Това са система от мерки, касаещи както вътрешните отношения в организацията, така и външните (партньорства), които създават подходящи условия организацията да отговори по-пълноценно на поставените цели.
3.  Целеполагане
Често се счита, че желанието и добрите намерения на учредителите, подплатени с една-две „идеи” са достатъчни, за да осигурят минимум идеология и визия на новата организация. Истината е, че дефинирането на мисията и визията на организацията е колективна и понякога времеемка дейност, без която обаче организацията може да се окаже много скоро на „автопилот” по отношение на цялата си дейност. Такъв „автопилот” може да продължи с години (особено ако има осигурено финансиране) – и в такъв случай финансирането се превръща във фактор на застой, а не на напредък.

Едва след като организацията е формулирала достатъчно ясно целите си и визията си за бъдещето, след като е направила всичко възможно на първоначалния етап, за да осигури минимална компетентност на управлението си (например, чрез посещение на съответни курсове от страна на управителния съвет и изпълнителния директор), и е поставила непосредствени, реалистични и добре формулирани цели пред изпълнителното си тяло (администрация, изпълнителен директор) – пред организацията възниква резонно и въпросът с финансирането на нейната дейност.
Съществуват организации, чиято организационна култура, етика и практика изобщо изключват проблема с финансирането – например, защото цялата им дейност е подчинена на идеята за доброволчество. Такива организации има доста, и много от тях са големи, ефективни и съществуват от години. Тоест, дори в един напреднал стадий, въпросът с финансирането на организацията може изобщо да не застане – всичко зависи от вида дейност, с която се занимава организацията и начина, по който е избрала да го прави.
В социалната сфера обаче обикновено въпросът с финансирането стои доста остро – особено, ако организацията предлага или иска да развива определена социална услуга на професионално ниво и акцентът при нея пада не върху развитието на доброволческата култура, а върху качеството и количеството на самата услуга.

Видове финансиране

Основните типове финансиране в социалната сфера, достъпни за българските неправителствени организации, са следните:

1.   приходи от собствена регламентирана дейност.

Дълго време в българската данъчна практика се обсъждаше въпроса дали е допустимо юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), каквито са повечето неправителствени организации, да развиват своя стопанска дейност, от която да издържат, напълно или частично, дейността си.

Законодателят разреши този спор с приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и някои поправки към данъчното законодателство. Понастоящем в България не съществува принципна забрана ЮЛНЦ да извършват стопанска дейност. Възприет е обаче принципът на неразпределение – тоест, приходите от тази дейност не следва да бъдат разпределяне между „акционерите” (тук „акционери” употребяваме в условен смисъл, най-общо – това са „собствениците” на организацията – нейните учредители, членове на Управителния съвет (при фондациите) или Общото събрание на членовете – при сдруженията). Освен това, при извършване на стопанска дейност ЮЛНЦ дължат данъците, присъщи на такава стопанска дейност, ако тя е извършвана от търговец по занятие.

Тези два принципа – за неразпределяне на печалба и за облагане с данъци при реализиране на такава – на практика откриват множество възможности пред ЮЛНЦ. При избора на вид и обем на стопанската си дейност, разбира се, ЮЛНЦ следва да се ръководят от някои важни съображения – например, би било неразумно с оглед на обществения образ (имидж) на организацията да се развива типично стопанска дейност – търговия с хранителни продукти например. Също така, много от търговските дейности (туризъм) подлежат на допълнителен лицензионен режим, който също трябва да се отчита от организациите.

Организацията може да продава както стоки, така и услуги. В България един типичен продукт, който се продава от организации, работещи в социалната сфера, и особено с деца, са ръчно изработените поздравителни картички. Като НПО, което от години се занимава с подобна дейност, мога да твърдя, че този продукт има огромни възможности за реализация на пазара, при условие, че се изработва и продава „по правилата” на търсенето и предлагането. Така например, е необходимо да се отчитат нуждите на големите корпоративни клиенти от поздравителни картички, да се водят преговори поне половин година преди продажбите с тях, да се уточняват точни количества и т.н. При самото изработване на картичките е необходимо (макар и да става дума за продукт с благотворителен облик) да се предлага качествен и естетически издържат продукт.

При продажбата на услуги – основните типове услуги, които продават българските НПО, са консултации и обучение. Те варират от специализирани преводачески услуги до сложни многостепенни обучения по фирмено управление, чиито клиенти са големи фирми. И тук, разбира се, действат с пълна сила правилата на пазарната икономика – никой не би наел за консултант или обучител една НПО само поради факта, че развива интересни програми с деца; корпоративните клиенти ценят стойността на парите си и когато плащат за обучение, не смесват това с благотворителността.

Самите социални услуги също могат да бъдат (и са) разглеждани като пазарен обект – предмет на покупка и продажба. Някои нестопански организации успешно съчетават пазарния подход със социалния ефект – например, възприемайки гъвкав модел на заплащане на социалната услуга според имущественото състояние на клиентите си – дете с увреждания от по-състоятелно семейство внася такса за ползване на услугите на дневен център, докато детето от социално слабо семейство е освободено от такава такса. Така на практика родителите, които заплащат услугата, се явяват и дарители спрямо други родители, които не могат да си я позволят.

2.  приходи от частни дарения

Традиционно бизнесът проявява интерес към благотворителните кампании и каузи, които могат да представят фирмата или продукта й в благоприятна за обществото светлина. Без да изключваме личната мотивация на собствениците и мениджърите на компаниите, основните движещи фактори за дарителството на бизнеса си остава търсенето на допълнителен положителен имидж.

Работата с деца в неравностойно социално положение в България от години е в полезрението на частния бизнес – до степен, че благотворителните жестове на големите корпоративни дарители вече се подчиняват на сравнително строги правила и в този смисъл са предвидими. На практика всички големи фирми поддържат ресорна функция с условно наименование „благотворителност” – служител, отдел или функционално направление, което отговаря за връзките с нестопански организации, социални институции и т.н. и което решава къде да насочи предварително определен от компанията бюджет за постигане на максимален PR- резултат и социален ефект.

НПО вече разпознават в частния бизнес партньор, а не благодеятел. И за двете страни е ясно, че имат нужда една от друга – и бизнесът вече свикна с идеята, че между детето в нужда и неговите пари е желателно да има посредник в лицето на професионална благотворителна организация, която знае добре нуждите на детето и в същото време владее правилата на PR-дейностите. Такива партньорства, организирани вече и на национално ниво (между коалиции от корпорации и коалиции от НПО) вече са добре отработена практика.

Отделна група представляват частните индивидуални дарители – и макар някои организации да постигат впечатляващи успехи в привличането на еднократни мащабни дарения, обикновено такива дарения са спорадични и на тях  не може да се разчита в дългосрочен план.

3.  приходи от проектна дейност

Най-традиционна и добре позната за НПО си остава проектната дейност, осигуряваща стабилност за организациите и професионализиране на социалните услуги, които предлагат. В България непосредствено след промените, и досега, основните източници на финансиране на дейността на НПО продължават да бъдат чуждестранни. Все пак, съществуват и някои нови моменти, свързани с приемането на страната в ЕС, които следва да се отчитат.

А. в България продължават да работят големи частни дарителски фондове и програми – Отворено общество (на милиардера Дж. Сорос), Обединени холандски фондации, световните Каритас (на Католическата църква) и някои други. Всички те продължават да подкрепят български НПО, но с влизането на България в ЕС донорските им приоритети се промениха, а някои планират частично или пълно изтегляне от България до няколко години. Все пак, поне още няколко години частните дарителски фондове ще бъдат сериозно перо при формирането на бюджетите на българските социално-ориентирани НПО.

Б. Достъпни са и чуждестранни правителствени фондове (извън програмите на ЕС) – финансови програми на отделни посолства, американски и британски правителствени програми (Британски съвет, USAID, MATRA), като много от тях поставят като приоритет именно социалната дейност. При всяка от тези програми има динамично развитие през последните години, но при внимателно следене на техните интернет-страници всяка организация може да получи актуална и навременна информация за условията на кандидатстване.

В. Програмите на Европейския съюз през последните години се превърнаха в основен източник на финансиране за повечето български НПО. От предприсъединителните програми сега страната преминава към структурните фондове на ЕС, където изискванията ще бъдат по-различни, но възможностите ще се увеличат чувствително.

Навлизането на европейските структурни фондове в България всъщност открива един нов (но не и непознат) партньор на социалните НПО – самата българска държава. Повечето от средствата по европейските програми за в бъдеще ще се разпределят от общински и държавни структури – съществуващи или нарочно създадени с тази цел. Това предполага допълнителни усилия за създаване на работещи отношения между държавния и нестопанския сектор.

И така, възможностите за финансиране пред социалните НПО в България са в непрекъснато динамично развитие, като последния най-важен фактор, който формира картата на тези възможности, са задаващите се структурни фондове на ЕС. Все пак, макар и огромни за нашите мащаби, като се има предвид ниската усвоителна възможност на държавната администрация на този етап, структурните фондове дълго няма да могат да изместят другите съществуващи източници на финансиране на социалната дейност на българските НПО. И навярно така е по-добре – защото в този конкретен случай от разнообразието на източниците печелят най-вече крайните „потребители” – хората в неравностойно положение и децата.