На открито и все по-високо
Възходящо развитие, утвърждаване на личностното присъствие и приемственост. Чрез Маргарита Друмева наградата „Владимир Левков” премина в младите поколения
На 5 и 6 септември 2008 г. Осмият Бардфест събра в Ловеч поети с китара от България, Румъния и Молдова. Фестивалът се проведе под егидата на Минчо Казанджиев – кмет на Ловеч, и бе организиран от Община Ловеч със съдействието на Министерството на културата.
Към поетите с китара, които редовно участват във фестивала, тази година се присъединиха Димитър и Мария Нинови от София и Джим Гитард – американски гражданин, който отскоро живее в България.
Сред познатите и дългогодишни участници във фестивала бяха Сорин Мингият – професор по архитектура от Букурещ, и Дан Вана, организатор на румънския фестивал на бардовете в Калафат, както и техни румънски колеги. За втори път участва Наталия Барабанщикова от Молдова, придружена тази година от сина си Павел, който се представи отлично през първия фестивален ден със свои песни по стихове на Наталия. Тя участва в първия концерт със своя хубава песен за Ловеч, приета възторжено от колегите и публиката.
Традиционно добре организиран и с чудесни условия за представяне, Осмият Бардфест отново даде възможност на бардовете да демонстрират трудното си изкуство и най-новите си творби. В изтощителния маратон се включиха повече от 50 изпълнители. Чухме и стари, превърнали се в „класика в жанра” песни, както и нови, дори още недобре разучени от самите им автори творби, което за пореден път доказва както тяхната творческа виталност и дълголетие, така и необходимостта от фестивали като ловешкия, където да „се броят пилците”.
Специалната награда на Община Ловеч – статуетка и картина, бе присъдена на Красимир Йорданов, а наградата на Министерството на културата отиде при Христо Граматиков. Новоучредената награда на името на Владимир Левков – създател на първия бард фестивал в България и основен двигател на българското бард движение, бе предназначена за Маргарита Друмева, бард-ветеран и също сред основоположниците на бардовското движение у нас. Тя й бе връчена лично от дъщерята на Владо – Лили Левкова. С трогателен, искрен и достоен жест Маргарита преотстъпи наградата си на представител на новите поколения бардове – на брилянтния автор и изпълнител Пламен Сивов, създател на сайта Поети с китара. Това бе и символично предаване на „щафетата” от страна на основателите на движението на следващите поколения, въпреки че разграничаване между ветераните и младите никой и никога не е правил, тъй като принципът на приемствеността е най-естественият и характерен елемент в този тип песенно творчество. Приемайки с вълнение наградата, изненаданият и развълнуван Пламен по необикновен начин показа колко я заслужава (не само като бард и изпълнител) – той е открил Владо Левков за себе си преди много години и се е запалил по бардовското изкуство благодарение на незабравимия варненски поет с китара, комуто родната Варна още не е отдала дължимото – дори с учредяване на ежегодна поетична награда на негово име, за да увековечи паметта му.
Нов момент в организирането на фестивала бе заключителният концерт „Песента на моята любов” на откритата сцена пред читалище „Наука”. Жури с председател Михаил Белчев от различни области на изкуството и културата – художник, журналист, писател, музикант и представител на община Ловеч – присъди наградата на Красимир Първанов сред много силна конкуренция от хубави песни, посветени на любовта. Може би този концерт най-ясно демонстрира какъв е многоликият и разнообразен творчески потенциал набългарските бардове – рядкост е в днешната силно замърсена от чалга, блудкава естрада и нечленоразделно подпяване музикално-интонационна среда да прозвучат толкова мелодични песни с поетични текстове на чист български език…
Наградата на „Ротари клуб” бе за Светла Стоянова от Бургас. Дебютантите в Ловеч Димитър и Мария Нинови се поздравиха с наградата на Виенски салон „Белведере”. Наградите на сп. „Отечество” и в. „Моята вяра” бяха за Наталия Барабанщикова и отново за Светла Стоянова. С награда беше отличена и Геновева Цандева.
По време на фестивала бяха представени нови книги и CD на Димитър Христов и Тодор Андонов.
Славимир Генчев
Бардфест „Ловеч 2008“ беше едно невероятно преживяване.
Безупречната организация е нещо, с което уж сме свикнали, но пак впечатлява. Ако понякога се пропуква, то вината не е в организаторите, а в лежерното отношение на някои от колегите, така и не изяснили поне за себе си причините за своето присъствие.
Искам да подчертая няколко неща:
Ако някой е проявявал съмнения към първото ни „излизане на открито“, тази година имаше много хора, които проследиха изявите на открито от началото до края. Още три пъти по толкова, които се застояваха и заслушваха. Догодина и те ще бъдат сред постоянните зрители. Защото наистина в Ловеч прозвуча най-доброто от българската авторска песен.
Наградата „Владимир Левков“. Чест прави на Община Ловеч тази инициатива. И неразбираеми са воплите по повод кой бил инициатора и как трябвало да стане Защото „Едно е да искаш, друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.“
И в тази връзка – невероятният жест на Маргарита Друмева. Колцина от нас са способни на такова нещо, особено когато става дума за такава престижна награда. С ръка на сърцето – аз не бих могъл. Това, което се случи вечерта на 6 септември (!) на площада в Ловеч, направи този фест знаменателен и неповторим. С този си жест и с думите, които го съпровождаха, Маргото застана до Владо! И напомни, че авторската песен не е само форма на лична изява, а начин на живот и МИСИЯ.
Марго, едва ли можеше по-убедително да покажеш, че си най-голямата! Покланям ти се!
Радвам се за Пламен Сивов, от когото се възхищавам като автор изпълнител, изпълнител и достоен човек. Попътен вятър, Пламене!
Радвам се за наградите на Светлана Стоянова, защото най-после беше забелязана. И й благодаря за партньорството, с което тя се превърна в съавтор на моите песни.
За колоси като Краси Йорданов и Краси Първанов няма нужда да се говори – творчеството им и техния артистизъм не се нуждаят от похвали.
Може би най-важното е, че по някакъв начин 6 септември в Ловеч НИ ОСВОБОДИ и НИ СЪЕДИНИ! Дано не само аз имам това усещане.
И в тази връзка – невероятният жест на Маргарита Друмева. Колцина от нас са способни на такова нещо, особено когато става дума за такава престижна награда. С ръка на сърцето – аз не бих могъл. Това, което се случи вечерта на 6 септември (!) на площада в Ловеч, направи този фест знаменателен и неповторим. С този си жест и с думите, които го съпровождаха, Маргото застана до Владо! И напомни, че авторската песен не е само форма на лична изява, а начин на живот и МИСИЯ.
Ицо, нали сам знаеш, че „дъртото си е дърто“!
:-)))
…не беше лесно, но беше толкова истинско, че си заслужаваше! БЛАГОДАРЯ ВИ…за всичко
Леониде, зад тази малко репоражна моя благодарност към организаторите може би не личи истинското голямо „благодаря“, отправено към теб и всички, които толкова години не пестите усилия, нерви и приятелство, за да се чувстваме като у дома си в Ловеч, включително и прекрасните водещи – да не изброявам поименно, че, без да искам, ще изпусна някого…
Но бардфест не става без домакини, които са на ниво!