Соломонова зима (Суламит)

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>>

Следите ми се губят във снега,
но мисля си за тебе, Суламит.
Косата ти, гърдите ти – близнета,
овали стръмни и воали тъмни,
задъханият танц на гласовете,
вълни от въздух с твоето ухание
безмилостно ме давят и спасяват
давят и спасяват
даряват и ограбват –
желая те от дъно с влажни сипеи;
оплитай ме с ръце, раздирай ме с клепачи,
спаси ме вътре в тебе, Суламит.

Сънят е кратък, бурята отвява
далечните акорди на китари.
Нагърбвам спомена и тръгвам срещу вятъра,
измъчва ме неистово желание
да мятам зрели нарове във преспите.