Международен бард-фестивал – Поморие ‘2011

komata каза:

Това добре, но кои са участниците все пак?
Купуването на котка в чувал е винаги рисковано вложение.

Христо Граматиков каза:

Решихме да публикуваме интервюто ва госта на “Черният пясък” Ирен Роздобудко за в.”Бургаска жена” и думите й пред “Високият замък”, ежедневник, излизащ в Лвов. Тези материали, заедно с интервюто на Игор Жук във в.”Компас”,най-добре отразяват това, което се случи това лято в Поморие.
За съжаление, не можем да ви направим свидетели на половин-часовото предаване по програма “Култура” на Украинското национално радио, посветено на същия фестивал.

Ирен Роздобудько е украински писател, киносценарист и журналист. Известна е в Украйна и Русия със своите книгии филми. На Кинофеста в Черна гора тя спечели наградата за сценарий. Ирен е позната на милионите ТВ зрители в страните от бившия СССР от синия екран. Рецензиите и коментарите й за творците на Украйна се следят с интерес. През свободното си време обича да бродира, да се гмурка с акваланг, както и да пее с украинския патриарх на изпятата поезия Игор Жук. Обичаният и в Москва, и в Киев бард, който има над 500 авторски песни, е неин съпруг. Той е старши научен сътрудник в Института за космически изследвания в столицата на Украйна, а тя – главен редактор нажурнала “Керванът на историята.Украйна.”. Очарователната писателка и физикът-теоретик взеха участие в Първия Международен бард-фестивал в Поморие „Черният пясък”. Фестивалът привлече вниманието на почитателите на изпятата поезия с перфектния подбор на участниците, които се отличаваха със стойностни песни, стилното и тематично разнообразие. В Поморие Ирен открива сродни души и не крие желанието си да остане в градчето, където Яворов е написал най-хубавите си стихове.
………………….
В.”Бургаска жена”
– Книгите са нашият прозорец към света. Вие сте известна със своите литературни произведения и киносценарии. Знаем, че понякога в книгите си отразявате пътуванията си в близки и далечни страни. С какво свързвате България?
ИР. Много обичам Павел Вежинов,от чиито първи произведения аз съм се учила на проза. България за мен естраната на “Синият залез“ и „Сините пеперуди“, на „Бариерата”, на “Улици без паваж“, земята с “Дъх на бадеми“. Обожавам и творбите на Яворов.
– За втори път сте в България. Какви спомени имате от първото си гостуване?
ИР. О, преди бях тук само като турист. Летувахме в “Златни пясъци”. Хотелите бяха като кутийки от бетон с чисти пътеки, хубави ресторанти и общо взето нищо повече не мога да кажа. Аз обаче не обичам да съм турист. За мен пътуването е свързано с хората, с общуването. Харесвам малките градчета и винаги ми се е искало да посетя такова с малки улички, със собствена физиономия, с национална кухня, с уютни кафенета, с деца, старци ит.н. И сега това всичкото го видяха втентично. Била съм в много страни. Търсехме с мъжа ми райско кътче, където да имаме нещо свое и там да ходим често. Мисля, че намерихме това място в Поморие и вече градим планове за бъдещето, свързани с този град.
– Ако погледнете с очите на киноматографист, кое според вас заслужава вниманието на камерата на фестивала “Черният пясък”?
ИР. Преди да дойдем в Поморие, със съпруга ми много малко знаехме за авторската песен в България. Мислехме, че все пак ще е интересно, любопитни бяхме да видим. Но след двудневния фестивал можем да говорим с учудване и възторг, не знаем как да предадем с думи впечатлението си от авторите, от музиката и от стиховете им…
-Българските бардове не си приличат.
ИР. Да. Всеки е различен от останалите, а поезията им е прекрасна.
– Познато ми е това усещане, когато думите не достигатот възторг. И ние със съпруга ми го изживяхме след срещата с творците от“Кръгът на барда”… Може ли да се каже, че изпятата поезия е най-добрата алтернатива на попфолка?
ИР. Категорично. Ненавиждам чалгата във всичките й проявления. А в Поморие срещнах бардове със сродни души. Такава музика и поезия трябва да са винаги на първо място. В Украйна имаме много фестивали, но вече мислим как да направим така, че да организираме пътуване наб ългарски бардове да участват в нашите творчески срещи. Мисля, че това ще се приеме като шок.
– В Украйна бардовете са на почит, но тук фотообективите и камерите следят повече поп- и попфолк-изпълнителите, които си плащат повече за PR…
ИР.Това, че поетите с китара в България не се радват на голям медиен интерес, може да се каже, че е предимство, защото им позволява да работят сериозно.
– Вие сте журналист. Какъв въпрос искате да чуете от българските си колеги?
ИР. /Смее се./ Сигурно би ми харесало да ме попитате “кога Ирен Роздобудько ще получи Нобелова награда за литература”…
– И какво бихте отговорили?
ИР. О, това вече е труден въпрос ,но трябва да ви дам сериозен отговор. Обикновено призовете се дават, когато вече не ти са нужни. В Украйна имаме една голяма и много известна поетеса – Лина Костенко, която отдавна заслужава тази награда, но вече не й трябва. Когато правих коментар по телевизията в Киев, споменах, че ако тя реши, може и да не я приеме.
– Интересът към вас, съпругът ви и вашите колеги в Поморие беше огромен. Шефът на строително-инвеститорна фирма (основен спонсор на фестивала), въпреки проливния дъжд вторият ден, остана да изгледа концерта “Калпава пара”, заедно с още стотина почитатели на изпятата поезия. Страхувахте ли се, че дъждът може да провали концерта?
ИР. Не. Това е класика в жанра – хората се крият под чадърите, но ни слушат и се радват. Има ли по-добра проверка за верността на публиката? Колегите се представиха на ниво. Дадоха всичко от себе си. Духът на фестивала беше такъв и феновете усетиха невероятното чувство за общност.
– Вашите колеги от сцената обаче споделят, че не са очаквали подкрепа от публиката, защото повечето от хората на фестивала виждат за първи път.
ИР.Това навярно означава, че“Черният пясък” има светло бъдеще. На фестивала Игор Жук направи нещо, което много ме впечатли. Той наблюдаваше лицата на хората и направи много снимки на реакциите им от това, което виждат и чуват. Докато пеехме, тази гореща публика изживяваше нашите вълнения.

ВИСОКИЯТ ЗАМЪК

„Черният пясък” на България

За България, като за една от най-близките „съседки” и страни, доста близка по дух, у нас кой знае защо не говорят в контекста на културата. Повече слушаме за курортите, медицинската козметика и…”шопска салата”. И нито дума за литература, музика, изобразително изкуство.
Освен това, аз винаги съм смятала, че всяка страна – това е преди всичко известните имена от културния елит. Така на времето (трябва да призная – доста отдавна) България „дойде” при мен с книгата на Павел Вежинов „Бариерата”, която ме порази със своята „несъветска” тематика сред пепелта на официалния „соцреализъм”.

И още, имаше един шампоан, за който се чакаше на опашка – „Български карамфил”, който също се отличаваше със своето „несъветско” качество.

Ето за какво си мислехме, когато получихме поканата да участваме в Първия международен фестивал на авторската песен „Черният пясък” в българското градче Поморие. Честно казано, тръгнахме малко скептично настроени, тъй като за състоянието на българската авторска песен почти нищо не знаехме. Оказахме се там благодарение на писателката Анна Багряна и нейния съпруг – известният български поет, драматург, преводач и бард ДимитърХристов, които направо ни казаха следното: «Ние искаме българите да познават Украина не в контекста на руската «попса», която и тук е достатъчно разпространена.»

На място се оказа, че българските поети също толкова малко знаят за украинските автори, колкото и ние за тях. И още по-приятно беше взаимно да се открием. А това беше впечатляващо!

В началото ние с интерес разбрахме от организаторите на фестивала Христо Граматиков и Светлана Стоянова, че в България на авторската песен, както и на всяко културно явление, което е «над корниза», не се отделя необходимото внимание и затова нашите разкази за многочислените фестивали в Украйна и вниманието на мас-медиите към това културно явление предизвикаха у тях учудване и «бяла завист». След такъв разговор ни стана още по-интересно какво ще чуем на концертите от българските ни събратя. И точно тук се случи нещо, което ние нарекохме «културен шок»: нивото на песните – поезия, музика, енергетика – се оказа много високо.

А приятелството и интереса към нас – трогателни и щедри. Концертите бяха два дни под открито небе в малко кафе-градина, където се стекоха неизмеримо множество туристи от много страни. Което изненада дори самите организатори.

В процеса на общуването, който, освен на концертите в градинката, продължи до сутринта в хотела, възникна идеята за съвместна работа. Христо Граматиков има намерение да преведе песни на Игор Жук на български език, а Игор вече преведе и направи премиера на негова песен по радио «Култура», която и даде наименованието на фестивала – «Черният пясък».

Това е първият международен фестивал в Поморие. Освен немногото спонсори, той нямаше сериозна поддръжка от местната администрация (Б.пр. – фестивалът се организира по инициатива на Клубът за авторска песен «Кръгът на Барда» с решение на Общинския съвет – Поморие.), но още след първия концерт присъствалите на него представители на местната власт обещаха, че следващият фестивал ще има свой статус и по-голяма сцена.

А като «постскриптум» бих добавила едно не особено патриотично възхищение. Ние се влюбихме в България и нейните хора. Те, както и ние, преживяват не най-добрите си времена, излизайки от същия «шинел», както и ние. Но…това, което не почувствахме там – това е «съветския» дух, който, за съжаление, все още броди по нашите брегове.

Ирен Роздобудко,
писателка

Това е мнението на гостите. За мнението на нашите участници можете да питате тях.