Talkin’ Wilde
Позволих си да перифразирам някои от известните афоризми на Оскар Уайлд, нагаждайки ги към темите и проблемите на съвременната ни църковна действителност. Неговата чувствителна ирония и самоирония, способността му да ни обърка за миг с парадоксални на пръв поглед конструкции, които насочват вниманието ни към един по-дълбок пласт на нещата – всички тези блестящи попадения на големия английски интелектуалец ми се струват особено ценни, ако успеем да ги възприемем като част от мирогледа си. Не за да имитираме оригиналността (такава имитация неизбежно опошлява най-вече имитатора), но за да се научим да пазим в ума и сърцето си вечното удивление пред чудото на живота и да противостоим на удебеляването на същите тези ум и сърце – особено в преживяването и делата на вярата.Като християни вярваме, че в Църквата обитава Светия Дух. Лесно и обяснимо пренебрегвайки обаче факта, че църквата е общество от спасяващи се грешници, понякога пропускаме не толкова лицеприятния друг факт, че в това общество на грешници се проектират и други духове – например на квинтесенцията на нашата национална глупост.
Може би, както човешките страсти не са нищо друго, освен провалени добродетели, чертите на колективната ни глупост теоретично биха могли да бъдат преобразени в духовни дарове. Но все още в някои прояви в църковното пространство нещо в мен предпочита да разпознава сребролюбие, а не пестеливост; лош вкус, а не очарователен наив; простащина, а не простота.
Ние всички без изключение сме носители на тези анти-харизми. Да ги открием в себе си, да ги извадим на бял свят и да ги предолеем – дали има по-подходящ начин от самоиронията? От чувството за хумор, което осмива, защото обича? Което бичува, защото щади? Сериозността е може би най-неуместния подход към църковните проблеми. И със сигурност най-неефективният.
Някои от афоризмите са оставени в непроменен вид, защото имаха отношение към темата. Други съм пренаписал изцяло, използвайки само скелета на Уайлдовата мисъл. Всички оригинални афоризми са в превод на Жанета Шинкова.
Преди да ви залея с цитатите от Уайлд, нека ви предложа един друг цитат за размисъл – в посока на първо отърсване от лицемерието – моето и вашето:
Добре е да потърся хора… Като начало просто хора – чисти, избръснати, внимателни, гостоприемни. Не ми трябват полети на мисълта, не ми трябват блестящи таланти. Не ми трябват изумителни цели, нито отвращение от себе си. Само да плеснат с ръце щом ме видят, да изтичат да напълнят ваната, да намерят чисто бельо, да сложат чайника и никой да не пита за документи, да не иска автобиографии в три екземпляра с приложение дванадесет дублирани отпечатъка от пръстите, и никой да не отива до телефона и да съобщава с полушепот където трябва, че се е появил някакъв непознат…
Не трябва да са принципни привърженици или принципни противници на каквото и да е. Не трябва да са принципни противници на пиянството, само те самите да не са пияници. Не трябва да са принципни привърженици на майчицата правда, само да не лъжат и да не говорят гадости нито пред очите, нито зад гърба. И да не искат от човека пълно съответствие с някакъв там идеал, а да го приемат и разбират такъв, какъвто си е… Боже мой, нима наистина искам толкова много?
Охлюв по склона, А. и Б. Стругацки
Вяра
Вярата е нещо страшно, особено ако не си вярващ. Човек, който влиза в Църквата, трябва да знае или всичко, или нищо. Вярата е прекалено важно нещо, за да говорим сериозно за нея.
„Вече два пъти сте постъпвали в манастир… Защо този път за разнообразие не вземете, че станете вярващ?”
Религията е модният заместител на вярата.
Молитвата не бива никога да получава отговор. В противен случай ще престане да бъде молитва и ще се превърне в кореспонденция.
Не бива да търсиш знаци на Провидението във всичко, което виждаш. Това прави живота невъзможен.
Вероучението е нещо възхитително, но е добре да се припомня отвреме навреме, че нищо, което си струва да се знае, не може да се преподава. Всеки, който сам не може да учи, се е заел да го преподава – до това всъщност се свежда нашият ентусиазъм по вероучението.
Богослови
Напълно съм съгласен, че съвременното богословие има много положителни страни. Аз твърдя само, че като цяло то е напълно негодно за четене. Доколкото у нас има добро богословие, то е, защото хората не го четат и следователно не му влияят.
Богословската осанка е възможно най-неподходящата за богослова. Основата за приятелството между богослови е съвместното бъркане на чашата с отрова.
Всеки може да напише мастито богословско произведение. За целта се иска само пълно непознаване и на литературата, и на богословието.
С черно сако и вратовръзка всеки, дори и дипломираният богослов, може да създаде репутация на културен човек. Ако един мъж е джентълмен, той знае достатъчно, а ако не е – всяко знание е в негова вреда.
Църква и църковни водачи
Паунът е един от символите на Православието. Днес нашата църква прилича на паун по всичко, освен по красотата.
Ако можехме да научим миряните да говорят, а църковните водачи да слушат, църквата ни щеше да има съвсем друг облик.
(Интелектуалният дискурс не е отговорност на клира – не защото клирът е изначално неспособен на такъв, а защото Църквата не разделя хората според йерархичната им функция, а според тяхната неповторимост и лични духовни дарове. Бел. моя, П. С.)
Някои проповедници са абсурдно нерационални. Искат от теб да бъдеш съвършено ням, точно когато ти се иска да бъдеш съвършено глух. Проповедта е жалък сос, ако няма с какво да го ядеш. Най-възторжените проповедници обикновено говорят на хората против греховете, на които сами са се наситили.
Енориашите отначало обичат свещениците си. След време започват да ги съдят. Рядко, може би никога, им прощават. Най-трудно е да не бъдеш несправедлив към ония, които обичаш.
Ако ние, вярващите, получавахме епископи, каквито наистина заслужаваме, щяхме доста повече да страдаме.
Монасите се борят със страстите си, докато не бъдат ръкоположени за епископи… От този момент нататък повечето от тях не казват никога нищо безнравствено и никога не правят нещо нравствено.
Чувството на превъзходство на свещенослужителите прави свещенството безнадеждно едностранна институция.
Когато един свещеник се опитва да диктува на мирянина какво да прави, духовният живот изчезва напълно, а свещенството или става стереотипно, или дегенерира до низка и позорна форма на занаят. Повечето духовници са принудени да играят роля, за която нямат квалификация.
Нашите църковни водачи наистина биха забравили, че съществуваме, ако не им опяваме отвреме-навреме, просто за да им напомним, че това е наше напълно законно право.
Силно съчувствам на яростта на миряните срещу онова, което наричат „пороците на свещенството”. Миряните смятат, че пиянството, глупостта и безнравствеността трябва да принадлежат изключително на тях и ако някой свещеник или епископ се прояви като глупак, значи бракониерства на тяхна територия.
Вярващите миряни нищо не казват, богословските факултети нямат какво да кажат, а Синодът няма нищо за казване – и го казва.
(Още първите думи на Писанието задават парадигмата на християнското говорене, което има много повече общо с журналистически репортаж, отколкото с политическо изявление. В начало Бог сътвори небето и земята. Дори само в това първо изречение намираме основните елементи на добрата журналистика. В него се казва просто и ясно – кой, кога и какво е направил. Работата на Църквата е да не престава да предава тази новина именно като новина, а не като тривиалност. Самият свят, самото битие е новина; пределна и удивителна. Бел. моя, П. С.)
„На стълбите стояха неколцина членове на Светия Синод, маскирани като епископи”.
Според мен, епископ Х. наистина е един от най-обещаващите ни духовници. Мога да добавя, че епископ Х. напълно споделя това мнение.
Православни книги
Текстовете, които нашата християнска общност определя като богохулни, са най-вече онези, които ни показват нашата богоотпадналост.
Трябва да имаш каменно сърце, за да четеш някои благочестиви писания, без да прихнеш. Книгите със спомени на наши църковници пък обикновено се пишат от хора, които изцяло са изгубили спомените си, или никога не са правили нищо, което си струва да се помни. Това обаче крие истинското обяснение за доброто им приемане от четящата публика – тя винаги се е чувствала удобно, когато й говорят посредствени личности. Повечето от тези книги се четат без особен труд – и навярно са били написани без особен труд.
У нас няма нито един православен автор, който публиката да не е осъдила тържествено за липса на православност. Тези присъди у нас практически заместват онова, което в други страни е признание от страна на издателските отдели на църквата, и за щастие правят напълно излишно създаването на подобни издателски отдел в нашата страна.
Като че ли целта на повечето ни съвременни християнски автори е не да напишат добра книга, а да напишат книга, с която ще направят нещо добро. Най-лошата работа, както обикновено, се върши с най-добри намерения, а хората никога не са така банални, както когато се вземат много на сериозно. Искрено се надяваме, че такива книги ще продължат да бъдат издавани, тъй като тогава хората ще започнат да разбират, че 5 или 10 лева е прекалено висока цена за лоша книга.
Християнските автори добре знаят колко е полезен страхът, за да бъде публикувана книгата ти. Ужасът от последните времена днес осигурява многократно преиздаване.
(Образите на ужаса – война, глад, болести, смърт – носят печалби на всички пишещи, от писателя до журналиста. Ако християнинът трябва да произведе образи на ада, той също може да бъде много продуктивен и убедителен; рядко обаче се предлагат образи на рая. Нима адът е по-интересен за нас християните? – бел. моя, П. С.)
Морал и поведение
Да се занимаваш с това какво е правилно и какво е грешно в поведението свидетелства за изостаналост в умственото развитие.
(Тук някъде трябва да търсим и разликата между църковния и политическия дискурс, когато става въпрос за съждения на глобални теми, например за войната. Църковният разум жадува за победа на мира над войната, а не на една сила над друга. Той не търси разликите между воюващите страни, а призовава силните да използват силата си по правилен начин. Това не е дискурс против смъртта, а за живота; той не одобрява наличието на победители и победени, на правилни и неправилни каузи. Той живее в изобилие на благодат. Пред страха от смъртта той говори за възкресение. Бел. моя, П. С.)
Естествеността е поза, много трудна за поддържане. Тя е най-дразнещата поза, която познавам.
Пуританът е много интересен предмет за психологическо изследване и макар че от всички пози тази на моралиста най-много дразни, все пак наличието на някаква поза е по-добре от нищо.
(Християнството се живее, не се демонстрира. Православието е живеене, не оцеляване. – бел. моя, П. С.)
Всеки път, когато направиш впечатление, си спечелваш враг. За да бъдеш популярен, трябва да си посредствен. Общественото мнение е опит да се организира колективното невежество и да се издигне до ранга на физическа сила. Да си несъгласен с три четвърти от нашата общественост по всички въпроси е един от първите елементи на здравомислието, една от най-силните утехи в моменти на душевно съмнение.
Скуката е сериозност, навършила пълнолетие.
Мога да преглътна грубата сила, но грубият разум е нещо непоносимо. Има нещо нечестно в използването му. Прилича на удар под интелекта.
Зилотизмът е добродетелта на покварените. Сериозността е единственото убежище на повърхностните. Амбицията е последното убежище на неудачника.
Докато посочваме греха като зло, той винаги ще има притегателна сила. Ако започнем да го го смятаме за нещо просташко, той ще загуби популярността си.
В днешно време християните изглеждат толкова порочни, че порочните хора са принудени да се правят на християни, за да се отличават от тях.
Колко жалко, че Лутер не е знаел нищо за облеклото и е нямал никакъв вкус. Притежавал е смелост, но не и изтънченост на възпрятията. Опасявам се, че вратовръзките му винаги са били направо шокиращи.
Опасявам се, че си слушал някой по-възрастен от теб. Това винаги е опасно и ако му позволиш да дегенерира до навик, ще установиш, че е абсолютно фатално за интелектуалното развитие.
Старците вярват на всичко. Хората на средна възраст се съмняват във всичко. Младите знаят всичко.
Надявам се, че не сте водили двойнствен живот, преструвайки се на порочен, докато през цялото време сте били добродетелен. Това би било истинско лицемерие.
Престъпниците са абсолютно безинтересни от психологическа гледна точка. Те са просто това, което обикновените, почтени и банални хора биха били, ако нямаха какво да ядат.
Не са ли богатите и бедните братя? Да, и името на богатия брат е Каин.
Никога не съм срещал човек с доминиращо чувство за морал, който да не е бил безсърдечен, жесток, отмъстителен, тъп като пън и напълно лишен от най-елементарно чувство за човечност. Така наречените морални хора са просто зверове. Предпочитам да имам петдесет неестествени порока пред една неестествена добродетел.
Нищо не ме наскърбява повече от това да открия добродетел у човек, в когото никога не съм очаквал да я има. Все едно да откриеш игла в купа сено. Тя те убожда. Ако притежаваме някаква добродетел, трябва да предупреждаваме другите за нея.
Това, което ни се струва жестоко изпитание, често е прикрита благодат.
На света има само две трагедии. Едната е да не получиш това, което искаш, а другата – да го получиш.
Хората, които разграничават душата и тялото, нямат нито едното, нито другото.