Светослав Георгиев

Роден в 50-те години на миналия век и достигнал “на попрището жизнено средата” в настоящия. Възнамерява да достигне зрелост в следващия век (за ужас на тези, които го познават).

Фен на хубавите неща в живота – поезия, музика, “жени и вино, вино и жени”, както и на всеки знаен и незнаен китарист, който знае два-три акорда (справка – самият той, Славимир Генчев, Гинчо Павлов и пр.) и на всеки графоман, дръзнал да изпее това, което е написал. (www.slovo.bg)

поне веднъж: светослав георгиев и радоил генчев (от словеса)

[audio:http://www.slovesa.net/audio/Slavi050701.mp3]

В живота ще се случи да обичаш
поне веднъж, поне веднъж…
От любовта си да не се отричаш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да заплачеш
поне веднъж, поне веднъж…
Ще има неуспехи, неудачи
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да те бият
поне веднъж, поне веднъж…
От болка ще ти иде да завиеш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота щe сe случи да забравиш
поне веднъж, поне веднъж…
Приятелите да те изоставят
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да предаваш
поне веднъж, поне веднъж…
Дано поне си заслужава
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да живееш
поне веднъж, поне веднъж…
И шанса си дано не пропилееш
поне веднъж, поне веднъж…

В живота ще се случи да умреш
поне веднъж, поне веднъж…
Дано вестта за туй да бъде грешка
поне веднъж, поне веднъж…

коктейл (от сайта на гриша трифонов)

[audio:kokteil.mp3]

От стръкче пролет, есен, лято
и кубче зима – за разкош
ще си забъркам питие, когато
се спусне кадифена нощ.

И тихо ще приседна в мрака,
ще си припомня със вина
за младостта – оназ, която
случайно не се състоя.

Във нея щях да бъда друг –
по-умен, доста по-красив.
Навярно примерен съпруг.
Навярно доста талантлив.

Навярно щях да преуспея.
Безгрешен. Господи, прости!
Но туй ли пак ще преживея?
Кой знае? Всъщност… може би?!…

Отпих коктейла безразсъдно
и казах сбогом – без тъга.
На туй, което не се сбъдна,
което не се състоя.