Чумаво
Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
А във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дъхат над преспите
и окичват с висулки черковното гробище.
Опустяло е селото – като след погребение
и магаре в студения припек се пощи.
Под снега, мълчалив като ялова булка,
за нещата неведоми шепнат си мъртвите.
Свойте простички спомени нижат по коренищата
и от скука гадаят на птиците стъпките.
Виждам чумата с бялата нощница,
как се мъкне и хлопа от порта на порта.
Под камбаната старият поп я следи изпод вежди
и извива молитва ли, вопъл ли…
Падам ничком в нозете на утрото –
като смъртник във нови цървули обуто –
И ридая с росата в туй чумаво село, където
оправдани са грешните и наказани бедните духом.
