Фондация Покров Богородичен

[за изданието Политики]

Църковна организация, която се държи професионално?! И досега, десет години след създаването на фондацията, някои повдигат учудено вежди, щом започнем да обясняваме кои сме. Идеята да се създаде специализирана структура, работеща в подкрепа на Православната църква в България, все още се възприема нееднозначно и навежда разнородни асоциации: „църковна администрация” (разбирай: мухъл, закостенялост, напреднала възраст и скука), „секта” (разбирай: странни хора с много задни мисли и неясни, но задължително вредни цели), „патриотична организация” (разбирай: „церкви и Отечеству на ползу”). А истината е съвсем друга: фондацията е частна организация (сиреч, необвързана формално с официалните църковни структури), която се позиционира в „зоната на здрача” – между интимното и несподеляемо вътрешно на Църквата и светското българско общество. И която упорито и целенасочено гради мостове между тези две неща.

Ако е вярна официалната статистика, 83% от населението на България се определя като православно – което прави от Българската православна църква най-голямата нестопанска организация (макар причисляването на църквите към третия сектор да в някаква степен условно, а според някои – дори некоректно). Това свръх-НПО има и своите специфични свръх-отговорности към собствената си „членска маса” – толкова мащабни, че трудно се забелязват, както гигантските фигури на платото Наска се различават само от птичи поглед. Обществото нееднозначно формулира своите пост-преходни очаквания към (и разочарования от) Църквата – че тя не се оказа в състояние да отговори на духовните, мирогледните и интелектуалните търсения на съвременното българско общество; че проявява последователна неангажираност с острите социални проблеми на България, че се държи като отсъстваща от обществения живот. Това са и основните подстъпи към разбирането на мисията на фондация Покров Богородичен – с тази подробност, че, за разлика от популярната конвенционална мъдрост, рецептите за желаната промяна се търсят на друг адрес, а не на този на Светия Синод. Логиката тук следва класическата политическа сентенция: „Питайте не какво ще направи държавата за вас, а какво вие ще направите за държавата”. И докато новозабогателите поглеждат „благотворително” към Църквата, предоставяйки парите си за нови и нови красиви (и празни) храмове, фондацията се насочва към хората – към тяхното правилно стоене в Църквата, към младото поколение с неговите въпроси и разочарования, към хората в нужда.