city, people, questions

През този град, от залези олющен
блуждаят като прах предимно мъртви хора.
Животът им ги чака сред тополите
и губи сетни сили от умора.

Пред вашите огнища зъзнех,
за жив човек до кръв разпитвах,
но чувах само майчините клетви
и виждах влажните хълбоци на бащите.

Защо изпи оназ отрова, мамо,
докато бях в утробата ти още?
Защо навеки ме обрече
на черни дни и бели нощи?

Защо съм сукал черно мляко
и съм играел с мъртви птици,
та днес душата ми тъгува
и гледа с котешки зеници?

Къде е прословутата любов,
чиято гръд сме хапали насън от малки?
Къде е Другият, във него да изчезнем,
за да намерим щастието жалко?

Къде е Бога, който да се разпне
за тоз омърлян свят, пиян от злоба,
да плачем над трупа му мраморен
и чудото да чакаме до изнемога?