1 октомври – празник на фондация Покров Богородичен

интервю за Църковен вестник, 2003 г.

ЦВ: На храмовия празник на софийската църква Покров на Пресветата Богородица – Всех скорбящих радост, празнува и Вашата фондация. Разкажете ни нещо повече за историята на нейното създаване.

П.С. Историята на фондацията до голяма степен съвпада с личната история на хората, които я създадоха, по-точно с техния път към Православието. През 1992-93 година се запознахме в църквата Покров Богородичен. Бяхме шестима души, току-що завършили висшето си образование, с различни специалности – право, философия, филология. Всички имахме добри и перспективни професии и бяхме стигнали до вярата самостоятелно, в смисъл, без влияние на семейната среда. (Единственото изключение беше Димитър Попмаринов, богослов, един от учредителите на Православното движение Св. Патриарх Евтимий Търновски, понастоящем заместник-декан на Богословския факултет в Търновския университет). В периода 1992-94 се изживявахме като група приятели, като компания, ако щете – обединени от общата си вяра и от нуждата да се подкрепяме взаимно. Това беше период на трупане на знания и непрекъснат диалог със себе си и с останалите; времето на късните нощни разговори, на радостта от всяка нова прочетена книга и на глада да споделяш малките си духовни победи и поражения с другите. Някъде тогава се роди идеята за създаване на организация. Спомням си, много спорехме за характера на бъдещата структура. Опасявахме се да не създадем нещо отделено в духовен план от самата Църква и водещо свой самодостатъчен живот. Смятахме, и все още смятаме, че съществуването на такава организация е огромно изпитание за смирението на нейните ръководители и че без духовния надзор на свещеници и епископи фондацията би се изродила или в безблагодатна карикатура на духовна общност, или би се превърнала в най-тривиална нестопанска организация, каквито в България има хиляди. В този подготвителен период получихме така нужното ни насърчение от нашите енорийски свещеници – о. Николай, о. Антоний и о. Живко, както и на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Иоаникий, които поеха духовна отговорност за раждащата се организация. И досега църковният характер на фондацията се определя от тези два фактора – личната православна вяра на нейните учредители и духовния надзор от страна на каноничното свещенство и епископат.

ЦВ: Кои са всъщност учредителите? Споменахте само Димитър Попмаринов.

П.С. В Управителния съвет сме трима мъже и три жени. Мила Игнатова е с философско и богословско образование, като последното получи в Православната семинария Св. Владимир в Ню Йорк. В момента живее във Велико Търново и се занимава с преводи на православна литература. Мария Спасова е завършила английска филология и отговаря за дейността на Енорийския център на фондацията. Димитър Спасов има философско образование и до неотдавна работеше в застрахователна агенция. Илиана Александрова е юрист, работила е в областта на приватизацията, а сега е управител на издателската къща ОМОФОР на фондацията. Аз също съм юрист по образование, в момента следвам богословие.

ЦВ: Колко души работят във фондацията?

П.С. Имаме щат от 25 души. Допълнително още около стотина доброволци дават безвъзмездно труда си по различните програми, най-вече в работата с деца-сираци и грижата за възрастни хора и инвалиди. Ако броим и доброволците от енорията, които се грижат за Енорийския център, списват енорийския бюлетин или помагат по друг начин, цифрата ще нарасне още повече. Средната заплата на платените сътрудници е 350 лв. Постоянно сме изправени пред нуждата от нормално заплащане на труда на хора с много висока квалификация (каквито са повечето наши сътрудници), като в същото време отчитаме и тежката ситуация в Църквата и в страната. В този смисъл балансираме между библейското „работникът заслужава заплатата си“ и разбирането за по-особената мотивация, която се очаква от работещите в една православна организация.

Броят и заплатите на ангажираните във фондацията хора не биха говорили нищо, ако не опиша самата дейност. Имаме пет основни програми, като във всяка програма се работи по няколко проекта едновременно. Програмите са тематично определени и са свързани с основните насоки за изпълнение на мисията на фондацията. Това са:

1. Енорийски живот. От собствен опит се убедихме в значението на енорийската общност за формирането на личната вяра. В момента тази програма се осъществява основно в Енорийския център, който работи именно за развитието на нашата малка християнска община. Работата му е естествено продължение на литургията (общото дело) в храма. Един малък екип координира дейността на енорията по организиране на срещи (с хора като дякон Андрей Кураев, например), концерти на православна музика, изложби на икони, курсове (по вероучение за деца и възрастни, патрология, иконопис, дърворезба, гръцки език, източно църковно пеене и т.н.), най-разнообразни семинари, конференции и курсове, ориентирани към нуждите на нашата Църква (например, курсове по методика на преподаването на вероучение). В Центъра имаме и социално служение (дякония), насочена към нуждаещите се – събираме храна, пари и дрехи за най-бедните, грижим се за сираците от столични домове за изоставени деца, като ги водим всяка неделя на св. литургия и ги правим съпричастни на живота на енорията – чрез Причастието и личното общуване. Енорийският център е наша сбъдната мечта от времето, когато мечтаехме да създадем пространство (физическо и духовно) около храма, където хората да развиват своите таланти и да живеят заедно вярата си. Слава Богу, че примерът на нашия Енорийски център се оказа заразителен и в страната се появиха и други такива центрове към енориите, под различни имена и с различни функции.

2. Издателска програма. Преди няколко години създадохме издателската къща ОМОФОР (Покров на гръцки), която беше отговор на липсата на качествена православна литература в България. В момента издаваме книги на съвременни православни богослови, на светите отци, както и списание Мирна – достатъчно популярно, за да го представям.

3. Програма Дякония. Социалното служение е много важна част от нашата дейност. В момента Църквата е в критично икономическо състояние и явно няма възможност да възстанови в пълен обем исконната си дяконическа функция. Но това не означава, че просто трябва да чакаме това да се случи от само себе си. В рамките на програмата започнахме да създаваме обособени звена за православна социална дейност. В началото организирахме кухни за социално слаби семейства, но разбрахме, че с такива проекти, колкото и нужни да са те, не могат трайно да се разрешат проблемите. Затова тръгнахме към създаването на по-устойчиви форми за социално подпомагане. Към фондацията сега има две такива самостоятелни звена – Медицински център и Дом за деца с обучителни затруднения. В Медицинския център 60 доброволци се грижат за около 80 възрастни, лежащо болни и инвалиди, изоставени от близките си. За тях се осигуряват и грижите на общопрактикуващ лекар и стоматолог. Посещения по домовете им прави и нашият енорийски свещеник – за духовен съвет и даване на св. Причастие. Допълнително сме поели и безплатното стоматологично обслужване на възпитаниците на Софийска духовна семинария. В Дома за деца, който открихме наскоро, ще се грижим за около 20 деца с физически и умствени увреждания, които ще бъдат обучавани по специална методология, за да могат да учат в общообразователните училища, заедно с връстниците си. Досега такива деца нямаха никакви шансове за реализация. Надявам се скоро в работата на дома да се включат като доброволци семинаристи, богослови и обикновени миряни.

В рамките на програма Дякония се работи и с децата от дома в Угърчин. Това е една от най-дълго продължаващите дейности на фондацията. В тези няколко години видяхме как децата израстват и се формират в общуването с нашите доброволци. Много от тези доброволци са православни християни и мога да кажа, че някои деца вече водят пълноценен духовен живот в Църквата – изповядват се и се причастяват. Работата с тях вече е доста усложнена – развихме образователни и други дейности, които да компенсират поне частично проблемната ситуация, в която тези деца са поставени. Опитваме се да им помагаме и когато напуснат дома – търсим им работа и квартира, но най-важното – даваме им нашето приятелство.

По програма Дякония имаме възможност да подпомагаме финансово и други организации, свързани с Църквата, както и самите църковни структури, за развитие на социална дейност. Това става чрез фонда Дякония, който всяка година разпределя определена сума за проекти в тази област. Тази година например имахме около 70 подадени проекта от цялата страна – от православни братства, църковни настоятелства, манастири, семинариите, отделни епархии и православни организации. Това говори за едно динамизиране на църковния живот. Дано тази организационна активност да е свързана и с духовен растеж.

4. Програма Обучение. Липсата на кадри се чувства все по-силно в нашата Църква. Чрез тази програма, която организира обучителни курсове, конференции, семинари и индивидуални консултации се надяваме да допринесем за преодоляването на този проблем. Видът обучение, който предлагаме, е ориентиран предимно към областта на управлението и организацията – как да формулираме идеите си, как да ги оформим в логична последователност, как да създадем подходящата структура, която да осъществи нашия проект – неща, които ще стават все по-актуални, ако Църквата получи имотите си и ако тези, които ще ги управляват, пожелаят не просто да ги отдадат под наем, но да ги използват за собствено църковни цели – просвета, социална дейност…

5. Програма Развитие. Това е най-новата програма на фондацията, създадена в отговор на нуждата от икономическо укрепване на Църквата – там, където то се желае от вярващите и се поставя в правилната перспектива – не като самоцел, а в подчинение на мисията ни на християни. Най-общо, програмата ще подкрепя проекти с икономическа насоченост, излизащи от православните общности на всички нива, които да създават поминък за местното население и да носят ясно изразени социални ползи. Понеже това е доста мъглява формулировка, ще ви дам един пример – подкрепихме проект на църковното настоятелство към манастира Св. ап. Петър и Павел в с. Българево, Варненска епархия, в който се предвижда създаването на пчелно стопанство в имот на настоятелството. Приходите от тази стопанска дейност ще осигурят средства за подпомагането на Дома за душевно болни жени в същото село.

ЦВ: Откъде се финансира цялата тази дейност и какви са сумите?

П.С. Пълният списък на дарителите ни включва 18 фирми и 25 организации, както и отделни физически лица от България и чужбина. Сред основните ни дарители са германската благотворителна организация Diakonisches Werk (диаконическа дейност), холандското Европейско бюро на протестантските църкви, програмата ФАР на Европейския съюз, Обединени холандски фондации за Централна и Източна Европа. Подкрепяни сме и от различни православни източници – Балканската асоциация на православната младеж (Гърция), Православната фондация за християнско образование (Швейцария), Финландската Православна Църква, Фонда за единство на православните народи (Русия), Православната семинария Св. Владимир (САЩ). Напоследък успяваме да финансираме частично някои от дейностите от собствени приходи – например, от продажбите на нашите издания, както и от някои платени курсове към Енорийския център.

Бюджетът на фондацията за миналата година беше 805 000 лева. Подробен годишен отчет на фондацията, както и доклад на независим одитор, може да бъде прочетен в ИНТЕРНЕТ на нашия адрес www.pokrov-foundation.org, или получен от офиса на фондацията в София – ул. Врабча 18.