Визии: опит за визуализация на сегментите
Отбелязвам изрично инструменталния и условен характер на тази категоризация. Предложените четири типа визии биха могли да бъдат сведени до два или три, или пък допълнени с нови, в зависимост от степента на изчерпателност на анализа. Острият недостиг на обективни (статистически, социологически, социо-психологически) данни за религиозната ситуация у нас по необходимост поставя предложената категоризация и целия този текст в условното поле на есеистиката и публицистиката, и в твърде малка степен – при (желаната от автора) обективна емпирика. Но това позициониране на текста е в някакъв смисъл неизбежно – доколкото той изразява и една трудно овладяна емоционална лична гледна точка и субективно мнение.
Типологията и морфологията на православните визии е дълбоко свързана с видовете нагласи към религиозния живот, очертавани от различни позиции – както материалистични (Джеймс, Разнообразието на религиозния опит), така и собствено християнски (Киркегор, преп. Мария Скобцова, Типове религиозен живот). В очертаването на психологическите религиозни типове, особено при християнските автори откриваме недвусмислени опити за синтез на положителните и градивни елементи на всеки тип в единен синтетичен тип (Мария Скобцова го определя като „евангелски”). Този помиряващ подход намирам за особено подходящ за полагане основите на единна визия за българската църква.
По-нататък в този текст се опитвам да очертая (включително и буквално-графично) сегментите на сегашната църковна визия у нас и да представя възможни подстъпи към една предстояща формулировка на единна такава.
С ясното съзнание за неизбежната условност на всяка категоризация, предлагам следните типове визии:
Клерикална | възрожденско-патриотична | зилотска | интелектуално-естетична
Читателите лесно ще разпознаят в това деление типологията на религиозните нагласи, предложени от преп. Мария Скобцова в нейния текст Типове религиозен живот. Внесъл съм известни промени както в названията на нейните „типове”, така и в съдържателен план – защото смятам, че морфологията на визиите може да търпи известни различия според историческия момент, националните особености и т.н. Например, естетичният религиозен тип у Скобцова е цялостен, завършен и дори вече „улегнал” в средите на православната руска интелигенция от нейното време, докато у нас днес този тип едва-едва започва да се очертава.
Друга необходима уговорка: нито един от предлаганите тук видове визии не следва да бъде свързван с конкретна формална група във или извън църквата. Клерикалната визия се поддържа далеч не само от хората в расо; нито пък интелектуалната е запазена територия на това, което у нас се нарича „интелигенция”.
И още нещо: в опита си да изведа характеристиките на отделните възможни визии, неизбежно съм засилил някои техни аспекти за сметка на други. Това при първи прочит може да внуши, че в анализа присъстват ясни оценъчни (в отрицателен смисъл) съждения. Давам си сметка, че не си свърших работата докрай – че не изведох достатъчно систематично положителните, полезните страни на всяка от визиите – така на практика в текста доминират някакви изобличаващи нотки. Дълбокото ми убеждение е, че „синтетичната” визия включва в себе си доброто от всички четири предложени тук визии, и съответно се еманципира от патологиите, свързани с тях. И ако патологиите доминират този текст, това отразява единствено личната ми неспособност на този етап да изразя достатъчно ясно другата страна на църковната ни действителност.
