за пластинацията
[по повод статията Пластинатора и нашият лабиринт]
Драга N.,
Вашият постинг поставя проблеми, които излизат извън личната ми сфера, затова и бих се заел да им отговоря систематично. Още повече, че щом сте решили да изпратите въпросите си чрез форума, а не на личната ми поща, явно Вие също търсите (някаква) публичност. И с право. Проблемът с пластинацията касае фундаментални мирогледни нагласи, които би трябвало да се провокират именно в публичното пространство (това не изключва и личната, ако щете – духовната) рефлексия.
Това, че като преводач не сте се сблъсквали с термина «пластинация», не е индикация, че проблемът е периферен (ако правилно съм разбрал подтекста на споделението Ви). И дори той да е периферен за нашето общество (в смисъл, че в България никой не говори за пластинацията), значи ли това, че просто трябва да го подминем? Между другото, тази невинно звучаща думичка е навлязла в българския език не чрез моята статия. В Стара Загора съществува лаборатория по пластинация (имат си и собствен сайт), където (засега!) се занимават с пластиниране на животни. Въпрос на време е само думичката да влезе в обръщение в основния си смисъл, за който говоря в статията. Интересът на немския професор, изобретател на метода, към страните от Източна Европа и възможната тайна и явна търговия с човешки трупове от тези страни, едва ли ще ни подмине, само защото се гнусим от тази тема.
Надявам се да ме разберете правилно. От постинга Ви вее потрес, който Вие сякаш ми отричате; сякаш смятате, че моят потрес ме е повел в посока мазохистично говорене, докато Вашият някак е по-легитимен, защото Ви води към благородно мълчание. Може би сте права. Може би наистина не съм успял да предам собствения си потрес, макар че това е било единствената ми цел. Аз самият не бях чувал нищо по тази тема. Случайно попаднах на документален филм по Дискавъри, където (естествено) наблягаха на технологията, а не на морала. Бях толкова ужасен от този филм, че започнах да се моля да ми се даде да осмисля някак този проблем. От кадрите, които видях, вееше сякаш Абсолютното Зло – онова същото, съзнанието за което обикновено погребваме дълбоко в ежедневието си, за да не ни се налага да се изправим срещу него – понеже интуитивно усещаме, че сме толкова слаби, че ще полудеем, ако слезем до дъното му. Не претендирам, че съм стигнал до някакви мистични прозрения в тази насока. Не претендирам също така, че гневът ми е свещен. Но за мен беше важно да инкорпорирам тази тема в християнския си мироглед – в личното си пространство – за да мога да продължа по-нататък. Естественият ми ужас от кадрите, снимките и текстовете, които прочетох по тази тема, нямаше да бъде достатъчен, ако един ден трябва да обяснявам на детето си, че изложбата от пластинати, на която са ги завели от училище в часа по биология, е нещо страшно.
Сега на въпросите Ви. (Все пак, бих Ви препоръчал да прочетете статията до края – не поради тщеславие, а защото във втората й част се съдържат отговорите на голяма част от въпросите Ви. Ако ми позволите тази лирична самореклама, във втората част мазохистичните изблици спират и отстъпват пред малко по-рефлективен подход).
1. коя е аудиторията? Честно казано, не бих могъл да ви дам представителна извадка с характеристиките на тази аудитория. Най-общо, това са посетителите на нашия сайт, много малко от които се решават да пишат във форума. Ако трябва пределно да обобщя – това са предимно млади хора (до 35-40 г.), открили християнството в зряла възраст, които се опитват да разберат нещо повече за Църквата и нейното учение. Има и мнозина, които попадат в сайта случайно – което е нормално за медиа като Интернет.
Вие твърдите, че поради шока, който сте преживели в началото на статията, не сте успели да си изградите адекватно отношение към този проблем. Сигурно е точно така, но не забравяйте, че нивата, на които хората могат да изпитат някакъв потрес, са строго индивидуални. Получих писма от читатели, за които например потрес изобщо не се беше получил и те имаха коментари най-вече за това, доколко моето разбиране за постмодерната култура, отразено в статията, се вписва в някакви си там теории.
Много бих се радвал, ако дадете някакви индикации за подходящия тон на говорене за тези неща (защото явно не приемате моя). Вие пишете:
«Със същата сила можете да проведете учение за сапьори, като пуснете няколко от курсантите в необезвредено минно поле без карта и ги оставите да се взривят за назидание на околните.»
Коя е правилната «сила», според Вас? Как например, Вие лично бихте говорили, да речем, за Холокоста? Бихте ли спестили снимковия материал? Смятате ли в тази връзка, че сайтове или медии с подобно съдържание трябва да бъдат забранени?
И аз не бих искал деца да попадат на тези страшни картинки. И това е може би единствената Ви забележка, която приемам напълно. В този смисъл «грубият натурализъм» на визуалната част от статията ми наистина би попаднала в една категория с детската порнография и садистичните извращения. Въвеждането на «родителска цензура» върху интернет-статията ми би било прецедент по отношение на темата за пластинацията – в нито една страница, дори в най-критичните, не видях подобни ограничения върху снимковия материал. Но предложението Ви заслужава внимание. За Ваше успокоение, засега нямам никакви индикации, че сред аудиторията на сайта има малолетни.
Но не забравяйте, че докато за детската порнография все пак има някакъв обществен консенсус, реагиращ с погнуса, пластинацията коварно се представя като напълно легитимно научно и художествено занимание. И ако в Западна Европа повечето родители нямат проблем да заведат децата си на тези изложби, кое Ви кара да смятате, че нашето общество ще реагира на пластинацията като на морално неприемливо занимание? Това беше основната причина да посветя почти половината статия на излагане на фактология без коментар – за да провокирам погнусата, която (предполагам), много скоро ще бъде приспана с призиви за толерантност, обвинения в ретроградност и внушение за нещо много шик – когато се появят първите неизбежни български прояви в тази посока.
2. всичките ви коментари по отношение на композицията на статията бих взел най-сериозно под внимание, ако все пак я прочетете до края. Същото се отнася и до забележката за православните позиции на преобладаващата част от нейната потенциална аудитория.
С благодарност за емоционалния заряд на Вашия постинг и за въпросите, които поставяте.
