Да откриеш, че имаш душа

Покрай нашата музика някои хора откриха, че имат души и че тези души копнеят да бъдат нахранени – казва изпълнителният директор на фондация “Покров Богородичен” и китарист в акустична група “Точка БГ” Пламен Сивов.

– Г-н Сивов, на представянето на новия албум на групата “Точка.БГ”, в която участвате – в Студио 5 на НДК, – доста хора не успяха да влязат; залата се оказа тясна за придошлите почитатели. Всеки път ли е така на ваши концерти?

– До този последен концерт винаги сме подбирали местата, в които пеем, следвайки желанието си за близък контакт с публиката. Това предполага камерни зали и уютни клубове. На представянето на албума “Акварел” наистина дойдоха повече хора, отколкото клубът можеше да побере. Това ни зарадва и натъжи едновременно – зарадва ни, защото очевидно интересът към тази музика расте; от друга страна, се почувствахме виновни пред приятелите (за нас те са много повече приятели, отколкото почитатели или публика), че не можаха да бъдат с нас.

– На какво се дължи според вас този интерес?

– Свирим заедно от две години и ако можем да направим някакъв извод за интересите на публиката, той е в тази посока: на хората им липсва музика, която да не се свежда до забавление. Оказа се, че мнозина не са загубили способността си да се просълзят от един хубав стих; да отворят душата си пред благородния и необременен с електроника звук на акустичната китара; да запеят заедно с нас песен, която ги е развълнувала. Оказа се, че в България има все пак хора, които искат да слушат неща, различни от летни хитове; неща, които да резонират с движенията на душата им. Ако трябва да обобщя, може би някои хора откриха, покрай тази музика, че имат души и че тези души копнеят да бъдат нахранени.

– Кой е кръстник на групата? На какво слагате точка?

– Групата получи името си от една от по-популярните ни песни със същото заглавие. Кръстник ни стана един собственик на софийски клуб, който, след като споделихме с него, че се чудим как да се наречем, просто ни каза: “Вие вече си имате име, какво се чудите – вижте как реагират хората на песента “Точка.БГ”.

– Ако трябва да тълкуваме текста на песента и заглавието на групата, точката е нещо мъничко и събрано, каквито се усещаме ние като група. Ако тръгнем в посока към “точката като край”, бихме искали да сложим точка на всичко, което превръща “булгар” в мръсна дума. Всичката тази трескава обремененост, която носим през живота си и която ни отдалечава от нас самите.

– Какво ви събра в “Точка.БГ” преди близо две години?

– Най-вече желанието да споделим песните си – между нас самите, защото мъжете в групата сме “песнописци” и свирим, и пеем отдавна собствени парчета. Когато започнахме да работим по песните си (да ги пеем с повече китари и повече гласове), взе, че ни хареса. Хареса и на други хора около нас. Така започна всичко.

– Разкажете за колегите си от проекта. И защо “проект” а не “формация”, група…? Изпълнителите Венко Поромански (перкусии) и Теодора Иванова (виолончело) хармонично влизат във вашия тандем – как се открихте?

– В групата участват двама актьори (Зорница и Тодор), един лекар (Красимир Първанов) и един юрист (моя милост). Лично аз не обичам понятието “проект”, когато става въпрос за творчество; прекалено е техническо. Но понякога наричаме групата “проект за нови градски песни” – с идеята, че работим целенасочено за възставновяване традицията на пеещия градски човек. Хората станаха консуматори на музика. “Новата градска песен” предполага активно съпричастие; тя се пее сред и от приятели, тя създава усещане за общност, което така ни липсва напоследък.
Венко и Теодора свириха с нас на последния ни концерт. За разлика от нас те са професионални музиканти – Венко настоящ, а Теодора – бъдещ (все пак, тя е само на 15 години). Може би тях трябва да попитате за мотивацията им да свирят с нас. Предполагам, че за доказал се перкусионист като Венко Поромански е интересна спонтанността и чувството за споделеност на музиката, която “правим”. За Теодора Иванова може би това е ценен опит като бъдещ виолончелист.

– Успявате ли да се идентифицирате с новата градска песен? Каква трябва да е съвременната градска песен? Площадна ли е тя или клубна?

– Този жанр тепърва ще се преначертава. Казвам “преначертава”, защото го е имало и сега просто трябва да го преоткрием. Той не е свързан с определен музикален стил, а по-скоро с подход към самото музициране. И към слушането също. При него водеща роля има текстът, а музиката може да е кънтри, джаз, каквото се сетите – важното е тази музика да бъде споделена около маса и да вълнува. Мисля, че за да стане площадна, тази песен трябва първо да мине през клубовете, за да е позната и необходима. За да напълниш стадион с една китара и един глас, преди това трябва да си покорил вече публиката – със записи, клубни участия и т.н.

– И занапред ли ще следвате лиризма? Имате успешни опити и в по-дръзкия, социален лад като едноименната ви песен “Точка.БГ”?

– Имаме няколко подобни песни – шеговити, дори детски (Тодор Янкулов пише “детски” песни, които се пеят обаче и от големите). Социалното, злободневното, не може да бъде самоцел. Ако чувстваме нужда да споделим нещо, което ни вълнува, правим го. Това може да е нещо, свързано с движенията на сърцето (лирика), или на разума, или на социалното чувство. Но като че ли основно си остава лириката. Все пак, преди да станат песни, повечето от текстовете ни са живели някакъв живот като стихове.

– Вие пеете по прекрасни, смислени, поетически текстове. От тях ли тръгва приключението на музиката?

– При мен поне е така. Обикновено оставям стиха да се роди, да се излее, без да го обременявам с музикални очаквания. Така му е по-свободно. Един-два пъти ми се е случвало да пиша музика и текст едновременно; тогава създаваш песента в завършен вид, все едно раждаш близнаци. Един-единствен път съм написал текст по вече готова музика. Не е същото – да си в ролята на текстописец и да си в ролята на поет.

– Не ми се ще да пренебрегнем и факта, че сте освен поет, юрист, изпълнител сте и директор на православна фондация? Православието строи ли днес духовни, етически, културни мостове към  съвременните хора? Изобщо къде е чувството за православна общност извън синодалното?

– Много по-голямото приключение е обратното – хората да осъзнаят необходимостта да построят мостове между себе си и православието. Ние имаме нужда от него като път към Бога, защото ние имаме нужда от Бога, не Той от нас. Когато осъзнаем радикализма на този въпрос, който стои пред всеки без изключение, отговорът се превръща в нещо лично и интимно. Оттук тръгва и чувството за общност – не като принадлежност към институция, а като съпричастност към Семейство.

Традицията би трябвало да се актуализира, не да се модернизира. Актуализацията й означава тя да запази същината си, но да успее да се изрази по понятен начин. Преводът на светите братя Кирил и Методий на богослужебните книги прави евангелското слово за тогавашното поколение достъпно, без да го профанизира. Това е актуализация, което е просто друг начин да кажем “мисия”. Да превърнеш църковната служба в чалга-концерт, за да угодиш на усреднените очаквания на една неграмотна аудитория – това е профанизация. И отново – акцентът е в обратна посока – не Църквата да се променя спрямо нас, а ние да се променяме, защото жадуваме за истините, които са съхранени от Църквата. Когато изучавате чужд език, не очаквате той да се съобрази с вас, нали? Вие се съобразявате с него и започвате да го изучавате методично – от по-простото към по-сложното. Защо смятаме, че когато влизаме в Църквата, всичко трябва да е обратно – богословието, което е езикът на Църквата, да бъде нарочно опростено, за да се угоди на закърнелия ни ум и загрубели сетива? Ако беше тръгнала по този път, Църквата никога не би оцеляла. Тя е ценна, защото е сигурно убежище. Убежището трябва да е добре защитено, ако искаме да оцелее и да съхрани съкровището си.

Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е английска гимназия в родния си град, има висше юридическо образование (Софийски университет); специализирал е в САЩ управление на нестопански организации. От 1996 г. е изпълнителен директор на фондация “Покров Богородичен”. Пише музика, стихове, публицистика; редактор е в интернет-портала Православие.БГ, редактор в списание “Свет”, основател на сайта за българска бард-култура “Поети с китара” (www.poetiskitara.com), носител е на различни награди за авторска музика.

Илиана ИЛИЕВА, в-к Дума, 2 март 2013 г.