акварел

Има дни – небето се дави в дъжда
високо отровена птица се вие и вика
После – гръмотевична буря!
Мрежи от мълнии.
Градът – уж случаен и малък,
а хотелите – пълни.

На простора протрита е шапката
и конците небесни прозират.
Още миг – ще прокапе Божия слава
Водопади от prima essentia
на града във бетонните менци.

В килера на моята къща шуми и се пени
лепкава стара вина.
Полека досещам се, някак на глътки,
че дълго те нямаше, а вече се връщаш
и аз съм слугата в твоята къща.

С теб сме два кратки римувани стиха –
аз още не съм те написал,
ти отдавна си ме прочел.
Първи пристигат, бързи и предани,
сълзите.
Чертите ни смесват в жесток акварел.