Belfast Gardens

Зеленото на сутрешни поляни
и синьото на северно небе
тук веч не спорят: стара тишина
грижливо ги люлее в слънчеви лъчи
и ги осмисля с лекота. А палавникът-вятър,
рушител-присмехулник на покоя,
от векове не се е връщал; запилян на юг,
дано не дойде никога, се моли тишината.

Животът и смъртта седят пред езерото синьо,
мълчат пред огледалните води
в напрегната невидима беседа.
Началото любовник е на края.
То носи пръстен с философски камък
и одеяния от библия по-черни.
Смехът му лее се от две цигулки
във стомни от сребро, край весел кладенец.

Рояк пчели с крила от чисто злато,
накацали по слънчев лъч, опрашват го със вечност.