Church Brother

Пред очите ни патриаршеството се превръща от служение и кръст в лобистка кауза и компроматна война. Покойният Патриарх Максим беше обвиняван в пасивност, която била вредна за църквата. Алтернативният активизъм на сегашните кандидати за бялото було обаче вещае не вреда, а направо съсипия.

На фона на все още пресните ни спомени за един задрямал Синод, размърдващ се единствено при екзотични външни дразнения (Хари Потър, Мадона), последните дни, през които медиите едва ли не опънаха палатки пред Синодалната палата, ни карат да се питаме: това същите митрополити ли са? Трескавост, обиграност, целеустременост – качества, с които обществото до този момент не беше свикнало да ги свързва, сега виждаме сякаш изстреляни в зенита. Владиците били пасивни? Бяха. Вече не са, свиквайте. Прословутата синодална летаргия се оказа просто едно дълго продължило колективно съзнателно снишаване. И – да, когато години наред си седял клекнал, готвейки се за скок, в звездния миг може да се сецнеш. Или да прекалиш с траекторията. Или да скочиш преждевременно.

Първите скокливци вече се заявиха – чрез скандали, разбира се. Видяхме първите серии на спектакъла – драмите “Наместник-предстоятел за един ден”, “Траурно мълчание”, “Пир по време на погребение”, както и хумореската “Отегляне на подписа”. Очертава се увлекателен сезон на реалитито “Church Brother”, с последователна елиминация на участниците и много сеир за благочестивия и православен български народ.

…А достоен патриарх ще имаме само, ако всичко това спре. Веднага.

Списание Тема